Барри Эйслер - Рейн-сан - Сеч

Изправих се.

— Дръжте ръцете си така, че да са ми пред очите — извиках аз. — Приближете се. Бавно.

Той погледна към мен. На лунната светлина сигурно едва ме различаваше зад надгробния камък, зад който се бях прикрил.

— Разбира се — кимна Уилсън. Отново се озърнах наоколо, без да видя и чуя нищо. Дръжката на ножа на Олег успокоително се притискаше към дланта ми.

Той спокойно тръгна по една от настланите с каменни плочи алеи между гробовете.

— Стойте! — наредих аз, когато стигна на около два и половина метра от мен. — Останете там.

— Разбирам. На ваше място и аз щях да претърся другия.

Оставих забележката му без отговор и заобиколих зад него, като се оглеждах във всички посоки. Той ми спести усилието и сам вдигна сплетените си пръсти зад тила си. Внимателно отупах дрехите му. Единствено в джоба на панталона му имаше нещо — малък електронен уред с антена и мигаща лампичка. Сигурно част от радиочестотната сензорна система за движение, за която беше споменал. Макар че можеше да е и предавател.

— Моля — сякаш прочел мислите ми, каза Уилсън.

Ако беше предавател, можеше да е оставил наблизо друг. И в такъв случай нямаше смисъл да го унищожавам. Въпреки това го пуснах на земята и го смачках с тока на обувката си.

Той понечи да се завърти.

— Не — спрях го аз. — Просто говорете, щом сте дошли за това.

Уилсън остана с гръб към мен.

— Предполагам, че предпочитате да не си паля лулата.

— Притежавате изумителна интуиция.

— По–скоро набито око за дарбата и способностите, отколкото интуиция. Но разбира се. Вие определяте правилата. Както вече казах, искам да сте спокоен.

Той замълча за миг, после продължи.

— Щом сте стигнали дотук, вече знаете почти всичко, струва ми се.

Много грешеше, ако се надяваше да се разприказвам и съответно да разкрия какво знам.

— Вие какво смятате, че знам?

— Знаете кой съм. Знаете, че съм стоял зад Виктор. Знаете и кой стои зад мен.

— Нима? И още какво знам?

— Знаете, че Виктор беше пионка в игра, която се играе от двете страни на Тихия океан. Груба игра. Боен спорт.

— Да, във вашата игричка имаше доста травми.

— Е, така е. Но като цяло тя се разви, както беше планирана.

Тоя страдателен залог не ми допадна.

— Планирана от кого?

— Ще се разочаровам, ако още не сте го разбрали.

— Да допуснем, че не съм.

— Добре. Хайде просто да си представим какво може да се случи, ако в президентския кабинет се появи разцепление. Да речем, между държавния секретар и министъра на отбраната. Ако първият, за съжаление, се е вторачил в миналото — и по–конкретно в своите спомени за участието си в битката за Ангаур през Втората световна война. Докато вторият е отправил поглед към бъдещето.

— С други думи, Шулц иска Япония да остане разоръжена, а Уайнбъргър — да й продава оръжия.

— Грубо казано, трябва да отбележа, но не и неточно.

И Кейси е човек на Уайнбъргър.

— Кейси е човек на Рейгън.

— А вие — на Кейси.

— Също грубо казано, но не и грешно.

— Да не би да твърдите, че Рейгън знае, че сте убили предишния японски премиер, ебати?

— Президентът не се интересува особено от оперативни подробности. Той задава общата политика и предпочита да оставя начините за нейното осъществяване на отговорните лица.

— Значи вие сте започнали всичко това… по собствена инициатива, така ли?

— Струва ми се, че директорът Кейси би се изразил по следния начин: „Някои неща най–добре се решават по официалните канали, а с други трябва да се действа по… дискретно“.

— Искате да кажете по–опровержимо.

— Наричайте го както желаете. Наясно сте, зная, че в света трябва да се случат някои неща, но категорично не бива да се свързват с правителството на Съединените щати. Тези неща обикновено остават за хората като нас.

Не ми допадаше начинът, по който се опитваше да ме изкара като себе си. Напомняше ми за Макгроу в моментите, в които полагаше най–големи усилия да ме купи. Всички тези типове от ЦРУ май караха едни и същи курсове по манипулация.

— Значи Рейгън иска Накасоне да стане министър-председател.

— Разбира се.

— Понеже Накасоне иска Япония да се въоръжи отново.

Той сви рамене.

— Както казва самият Накасоне, Япония може да се превърне в непотопяемия самолетоносач на Америка. Но каква полза от самолетоносач, който няма самолети?

— И Сугихара е представлявал пречка, това ли било?

— Сугихара, да. Както и още няколко пионки, които трябваше да се пренаредят.