Барри Эйслер - Рейн-сан - Сеч

Обиколих храма обратно на часовниковата стрелка, като многократно се приближавах за проверка, но все така не виждах и чувах нищо. После се върнах по обратния път, прескочих каменната ограда откъм „Омотесандо–дори“ и минах през малкото гробище в югозападната четвърт на двора.

Спрях там, където свършваха надгробните камъни, и погледнах към главната храмова сграда, хондо. Лъхна ме мирис, който в първия момент помислих за тамян, но после разбрах, че е сладък тютюнев дим. Наоколо цареше пълна тишина.

Не, не съвсем. По централната алея откъм „Аояма–дори“ се приближаваха стъпки. Чуваха се съвсем ясно и реших, че е някой цивилен, може би пиян, който е дошъл да търси духовно напътствие през нощта.

След миг видях бял мъж. Шейсетинагодишен, прецених, с оредяваща сива коса, грижливо оформени мустаци и кръгли очила с телена рамка. Носеше тежък костюм от туид с жилетка и пушеше лула. Ето какво бях надушил.

Той спря, извади кибритена клечка от джоба на сакото си и я драсна в кадилницата, после я заслони с шепи и се зае да разпалва лулата си. Накрая угаси клечката с разтърсване и я хвърли настрани, като замислено наблюдаваше храмовата сграда, обгърнат от зеленикав в сиянието на очилата тютюнев дим.

Имаше изискан, дори приветлив вид. Като професор. Всичко това беше маска, знаех.

Защото човекът, когото виждах, беше Калоуей Уилсън.

Той се озърна наляво и надясно, като смучеше лулата си, толкова спокоен и небрежен, че все едно стоеше на задната си веранда, а не устройваше засада в дзенбудистки храмов комплекс на другия край на света. Но дали това наистина беше засада? Бях очаквал да подходи като Виктор, да се опита да ме надиграе със скритост, бързина и хитрост. А той подхождаше по обратния начин. Очевидното противоречие, трябваше да призная, ме смущаваше. Огледах се наоколо в търсене на евентуалните му съучастници. Никой. Какви ги вършеше Уилсън, по дяволите?

— Здравейте, господин Рейн! — уверено извика той с мек баритон, който отекна сред камъните. — Зная, че сте тук. Наблюдавате ме отнякъде, сигурно от сенките на онези паметници от лявата ми страна.

Хм, тактическия му инстинкт си го биваше. Останах неподвижен и зачаках да видя какво ще последва.

Уилсън се позасмя.

— Добре, признавам, използвах известна измама. Дойдох по–рано и поставих няколко радиочестотни сензора за движение на всички входни пунктове на храма. Ето откъде знам, че сте тук. Няма да повярвате какви неща измислят в последно време факирите от научно–техническия отдел. Понякога и на самия мен ми е трудно да повярвам.

Мамка му. Блъфираше ли? Продължих да го наблюдавам с очилата.

— Разбирате ли? Можех да ви надиграя. В това няма нищо срамно — зад вас не стои цяла държавна лаборатория като зад мен. Само че не съм тук, за да ви надигравам. Тук съм, за да разговаряме. И исках да го знаете. Исках да сте спокоен в мое присъствие.

Отново се озърнах наоколо в търсене на някакъв капан, но пак не го видях.

— Зная колко сте способен — продължи той. — Сам ликвидирахте група от специално избрани хора, всичките бивши бойци от спецчастите. И Виктор, който не беше лесна плячка, както сте се убедили. Вие сте човек, който винаги търси предимство и обикновено го намира. Предполагам, че в момента ме наблюдавате. С очила за нощно виждане ли сте се сдобили? Моите уважения. Сигурно са AN/PVS-5, нали? Второ поколение. Но вече има трето поколение, AN/PVS-7. Съвсем ограничена серия — даже военните още нямат такива. Ние обаче имаме. Защото с вас си приличаме. Винаги търсим предимството.

За пореден път се огледах наоколо. Аз го виждах, а той мен — не. Аз бях млад, а той — стар. Предимството беше изцяло на моя страна. И въпреки това изведнъж установих, че се чувствам в неизгодно положение.

— Ето — каза Уилсън, разтвори сакото си и бавно се завъртя на триста и шейсет градуса. — Не съм въоръжен. Докато вие, несъмнено, сте. Нямам нищо против. Искам да сте спокоен. Преди бяхме от двете страни на барикадата, но положението се промени. Няма причина да не отчетем новите обстоятелства и да стигнем до взаимноизгодно споразумение. Определено смятам, че това ще е в интерес и на двамата. И се надявам, че ще успея да ви убедя в правотата си.

Зачудих се дали отнякъде не ме дебне снайперист. Малко вероятно — снайперист с очила за нощно виждане можеше да ме свали още докато проверявах района на храма. Фактът, че съм тук, категорично доказваше противното.

Но тогава какво? Какво целеше Уилсън? Виждах само един начин да разбера.