Ричард Касл - Ледена жега

След провалите в разследването на убийството на майка й, които бе преживяла през годините, Ники бе изградила броня срещу отчаянието, но сега я заболя. Въпреки това тя се амбицира още повече и си каза да се опомни. Нима наистина вярваше, че убиецът ще падне в ръцете й още в деня, в който бе открила новата улика? Разбира се, че не. И утре е ден.

В стаята за наблюдения Руук се обърна към Роули и Очоа.

— Все още е възможно той да е убил неизвестната жертва, пали?

— Възможно ли? — отвърна Роули. — Да, възможно е…

Фразата „но е малко вероятно“ остана неизречена. След ареста в Бейсайд съседите казаха, че голият мъж в мазето не е собственик на къщата на „Оушиания“, а един от многото бездомници, които се нанасяха из приятните квартали в Лонг Айлънд, след като някои от жителите им просто бяха изоставили непосилните си ипотеки. Всички бяха подавали оплаквания в общината, но без успех. Роули обаче проучи липсващия собственик и откри, че отсъствието му не се дължи на изоставена ипотека. Оказа се, че през 1995 е бил арестуван заради домашна ферма за марихуана в мазето му, което обясняваше не само капака на пода в новата му къща (тази в Бейсайд), но и причината да я изостави — искаше да изпревари властите.

— Добре, де — продължи Руук, като отчаяно търсеше каквато и да е добра новина. — Поне остава куфарът. У него е куфарът на майката на Хийт. Дори да не е убиецът, може да го познава.

— Тя ще стигне до дъното — отвърна Очоа. — Само гледай. Там й е силата.

— Защо се криехте от нас в онова мазе? — попита Хийт. Отговор не последва. — Идентифицирахме се, казахме ви, че сме от полицията. Защо трябваше да се криете?

Той отмести поглед от огледалото и се усмихна.

— Не ми трябва да се крия. Мога да изляза оттук веднага, ако поискам. — Скот сложи окованите си ръце на масата и издрънча с белезниците. — Тези неща не означават нищо за мен.

Ники продължи да се опитва да изкопчи смислени отговори от болен, вероятно шизофреничен ум, защото в онзи момент Уилиам Уейд Скот бе единствената й надежда. И да не беше заподозрян, можеше да се окаже свидетел. Тя си придаде безразличен вид и премести една пешка по шахматната дъска.

— Да не би да се криехте заради цигарите, които откраднахте снощи?

— Щом ме приберат горе, това няма да има никаква стойност. Положително осъзнавате това.

— Може би не съм достатъчно добре информирана. Щом ви приберат къде?

— В моя кораб — каза той. — Получих специалното съобщение.

— Разбира се. Поздравявам ви, Уилиам. — Потвърждението й го изненада, той присви очи и се втренчи изпитателно в нея, като слушаше внимателно. — Затова ли ви беше нужен куфарът? За пътуването?

— Не, за обувките! Открих го и помислих, че вътре ще има още. — Той се наведе напред и й намигна. — Ще останат много доволни, като им ги занеса.

Тя също се наведе напред.

— Но нима в куфара нямаше обувки? Не ги ли видяхте?

— Аз… видях ги. — Той се размърда неспокойно, но не изгуби нишката. — Само че те… още бяха на краката й.

— На чии крака?

— На жената! — каза той, облегна се назад и потърка очите ги с длани. — Не успях да ги сваля. — Той се ядоса. — Нямаше как да я задържа.

— Вие ли я убихте?

— Не. Намерих я.

— Къде?

— В куфара, съсредоточете се!

— Къде намерихте куфара?

— Зад старческия дом на ъгъла. — Той се успокои и й сподели тайната си с театрално намигване. — Там изхвърлят много обувки.

Хийт направи знак на мъжете зад огледалото, но Руук, Роули и Очоа вече излизаха, за да подкарат колата към старческия дом в Бейсайд.

— Когато я открихте в куфара, защо не я върнахте там, къпе го я намерихте?

— В дома ли? Че защо? Вече беше мъртва — отвърна той, сякаш логиката беше напълно очевидна. — Обаче не знаех какво да я правя. Един труп е… ами, усложнение в Плана. — Ники реши да не го притиска и зачака. Той зашава нервно и добави: — Цяла нощ я влачих насам-натам. И тогава видях съда за консервиране. Беше идеално, много студено. Дори си имаше рампа.

— Сигурна ли си, че не искаш направо да си лягаме? — попита Руук, когато с Ники се прибраха в апартамента му. — Наближава два сутринта. Няма проблем, ако предпочиташ да отложим.

— Не мога да заспя, прекадено съм напрегната. Освен това обеща да ми забъркаш една кайпириня и ще трябва да удържиш ма думата си, писателче.

— Дадено. Струва си търговец на оръжие да те държи за заложник с пистолет до главата, ако накрая докопаш рецептата на личния му барман.

Той отвори хладилника, за да извади пресни зелени лимони, а тя се настани на барстола до плота, за да го наблюдава.