Ричард Касл - Ледена жега

Хийт, Руук, Роули и Очоа пътуваха натам с включена сирена, потънали в напрегнато мълчание. Раменете им се тресяха, а коленете им се блъскаха едно в друго, докато детектив Роули се бореше с вечерния трафик в тунела „Мидтаун“ на път към магистрала „Лонг Айлънд“. Разсея се само докато минаваха край стоманената Унисфера до „Флъшинг Медоуз“ — погледна многозначително седналия до него Очоа и подуши като заек, а партньорът му потисна усмивката си — масажното масло по кожата на Руук беше доста ароматно. Хийт долови закачката, но каза само:

— Кога пристигаме?

Така подканяше Роули да се съсредоточи и да побърза.

Шест минути по-късно техният форд „Краун Виктория“ спря до парка „Мария Кюри“ в Бейсайд и Роули паркира до останалите полицейски коли. Наблизо видяха 9-ти отряд от специалните части, както и сапьори с черни шлемове и брони. Докато Хийт слизаше от колата, командирът на 9-ти отряд я поздрави.

— Бързо пристигнахте, детектив Хийт.

— Благодаря, че ни изчакахте.

— Вижте, мисля да ви оставя вие да командвате парада — каза той. Уважението в този жест едва не я накара да се просълзи, но тя каза само:

— Благодаря ви, командире, оценявам това.

— Хубаво сме ви го опаковали — каза той. — Заподозреният се намира в двуетажна еднофамилна къща на „Оушиания“, съседната улица. Собственик се води някой си Дж. С. Палмър, макар че сметките не са плащани от шест месеца и електричеството е било спряно по молба на живущите. — Той включи червения филтър на фенерчето си, за да не я заслепи и разтвори пред нея карта с обозначения на предприетите действия. — Ето я, ъгловата къща. Завардил съм всички възможни изходи, включително с кучета тук и тук. Патрулите са отцепили „Нордърн Булевард“, а ние блокирахме 47-мо авеню, след като дойдохме, така че улиците са под контрол. Освен това пратих екип в съседната къща, евакуирахме семейството през страничния вход.

— Явно сте се погрижили за всичко.

— Има и още. — Той включи микрофона на уоки-токито си. — Отряд 9 до хеликоптер 414.

— Слушам, отряд 9 — отвърна спокоен глас, съпроводен от мощно бръмчене.

— Имайте готовност след 5 минути.

— Потвърждавам и очаквам сигнала ви. Ще накараме слънцето да изгрее.

Роули отвори багажника. Хийт отиде при него, а Очоа и Руук застанаха до задния калник. Докато тримата детективи навличаха предпазните си жилетки, тя каза:

— Руук, ти чакай тук.

— Стига, обещавам, че няма да ме застрелят. Може и аз да си сложа жилетка.

Очоа посочи към големите букви на гърба и гърдите си.

— Чети, брато. Пише „Полиция“.

Руук надникна в багажника.

— Да имате такава, на която пише „Писател“, за предпочитане ръкописно? Ще ви очаровам, гарантирам го.

— Откажи се — каза Ники.

— Тогава защо изобщо ме взе с вас?

Тя едва не каза истината — за морална подкрепа, — но вместо това отговори:

— Защото ако не те бях взела, после щеше да ми мрънкаш до второ пришествие.

— Това ли било? — попита Очоа, когато тримата се изравниха с 9-ти отряд. — Аз пък си мислех, че целта е да ароматизира колата. За какво ни е картонена елхичка, когато Руук е наблизо?

Специалните части обкръжиха къщата с прецизност, която ярко контрастираше с небрежарското излъчване на командира и екипа му. Хийт и Роуч тичаха заедно с отряда, като се прикриваха зад бронираната кола, която напредваше към къщата. Щом черният камион спря, хеликоптерът с тътен се сниши и пилотът включи прожектора, за да заслепи всеки, който наднича през прозорците, докато екипът се придвижва. Полицаите напредваха ефективно, като по учебник, криейки се зад храстите и контейнерите за боклук. Щом Хийт и мъжете с тарана стигнаха до входната врата, тя почука, надвиквайки рева на хеликоптера:

— Полиция, отворете!

След съвсем кратка пауза им даде знак да действат.

Трясъкът, когато вратата се блъсна в стената, бе почти толкова оглушителен, колкото биенето на сърцето й, когато влезе в тъмната къща, следвана от сюрреалистично нашествие от блуждаещи фенерчета. Извика „Полиция, кажете кой сте!“, но чу само собствения си глас, който ехтеше в почти празната къща. Отрядът се раздели — една трета, начело с Хийт, застана от дясната страна на стълбите, една трета — от лявата, завивайки към столовата и кухнята, а Роуч и останалите се качиха на тавана и втория етаж. Прожекторът от кръжащия хеликоптер освети прозорците и пропълзя по стените, от което къщата сякаш се завъртя. Новините в слушалката я объркаха и разочароваха.