Ричард Касл - Ледена жега

— Ники, това е Салина, Салина, това е Ники.

Салина я погледна само за миг, колкото да покаже разкошните си зъби, прошепна „здравейте“ и отново се съсредоточи върху мястото, където кърпата докосваше горната част на бедрото.

— Ммм — измърка Руук.

— Много сте напрегнат — каза Салина.

— Ммм — отвърна той.

— Извинете — каза Ники, проправи си път през тъмния коридор, влезе в спалнята и затвори вратата.

Когато той се появи по-късно, загърнат в халат, тя седеше на леглото с кръстосани крака и работеше на лаптопа си.

— Не беше нужно да се криеш тук.

— Е, нямаше да стоя там, докато те обработва масажистката ти.

— Всъщност, тя е физиотерапевт. От агенцията я пратиха, за да замести Гитмо Джо. Не е ли страхотно?

Тя затвори капака на макбука си.

— Още ли е болен?

— Не, напуснал, така че до края на терапията ще работя със сестра Салина. Само няколко сеанса са, но ще го преживея. — Той направи няколко упражнения за разтягане. — Вече се чувствам по-добре.

— Просто е напуснал?

— Мисля, че е разбрал, че не го харесвам. Садист такъв. Сигурно се е дразнел, защото отговарях и му противоречах.

— При Салина този проблем липсва, поне доколкото видях.

— Да не ревнуваш? Сериозно ли? Това беше професионален сеанс с лицензиран терапевт.

Тя се засмя.

— Сеанс, който включва масло от чаено дърво и Ения 6 6 Ирландска певица и композиторка, най-продаваният солов изпълнител от Ирландия (Бел. прев.) . Руук, все едно се натресох в порнофилм.

— В порнофилмите не пускат Ения.

На вратата се позвъни.

— Аз ще отида — каза тя. — Поръчала съм пица.

Той я последва от стаята в коридора.

— Оо, разносвач на пица! Това вече е като в порнофилм.

Ядоха направо от кутията, докато тя му разказваше за записа, който Роули беше взел от бижутерския магазин, и за разтворителя и следите от железопътна мръсотия по ръцете и дрехите на убитата жена. Щом приключиха, Руук каза, че ще измие чиниите и го направи, като хвърли кутията в коша.

— Лицата беше добра идея — каза той, — макар че още не мога да реша коя предпочитам. Тази на „Първия Рей“, на „Всеизвестния първи Рей“ или на „Кълна се, бе, хора, аз наистина съм Рей“.

Преместиха се от плота на масата, където той беше наредил разпечатаните документите за случая, изпратени от Ники, заедно с разпечатки на бележките му от срещата им с Картър Деймън.

— В случай, че се чудите, детектив Хийт, това, че поговорихме с него, беше много полезно за мен.

— Радвам се, че поне един от нас имаше някаква полза. Аз само побеснях.

— Не бях забелязал.

Тя прегледа бележките му и каза:

— Не виждам да си открил нещо ново. Деймън беше прав, тук има само информация, която вече е записана.

— Открих, че е несериозен. В началото може да не е било така, но това е следовател, който му е изтървал края, щом се е натъкнал на трудности, а е трябвало да прояви най-елементарна упоритост. За мен Картър Деймън е Шарън Хайнзбърг без изкуствените нокти и сутиена с подплънки. Смятам, че трябва да започнем отначало и да разровим по-дълбоко.

— Не съм съгласна. Колкото и да не ми допада манталитета на Деймън…

— Който не е ченге, а кръшкач…

— … Този случай е задънена улица. Капитан Монтроуз винаги ни повтаряше да следваме горещата следа, което значи да се съсредоточим върху този куфар.

— Можем да правим и двете.

Ники го пренебрегна.

— Щом разберем коя е жертвата, ще се доближим още повече.

— Защо се противиш толкова?

— Искаш ли бира? — попита тя и тръгна към хладилника. Малко след като наля две леденостудени „Уидмер Хефенвайзен“, телефонът й иззвъня. Хийт вдигна, заслуша се и каза:

— Ясно. Ще се видим пред сградата на Руук след пет минути. Роули и Очоа — съобщи тя, след като затвори. — Ако искаш да дойдеш, облечи нещо по-съществено от тоя халат.

— Къде отиваме?

— В Куинс. Открили са онзи с куфара.

Татуировката го издаде. Както се надяваше Хийт, в ЦБПРВ имаха снимка, която ги насочи към заподозрян. Седмица по-рано собственикът на денонощен магазин в Бейсайд, Куинс, бе подал оплакване, че непознат мъж краде от рафтовете. Камерата го беше заснела и макар че престъплението бе незначително, и ЦБПРВ бяха вкарали татуировката му в базата данни и тя излезе няколко минути след като Роули качи JPEG файла на сървъра им. Патрулите показаха снимката му из Бейсайд и един нощен пазач в гараж за стари коли каза, че напоследък го е виждал да се мотае наоколо. Няколко часа по-късно същият пазач го забеляза отново, проследи го до една къща наблизо и позвъни в полицията по мобилния си телефон.