Ричард Касл - Ледена жега

— Ясно — отвърна детектив Малкъм.

— Помолете охраната да прегледа записите от камерите. Жертвата може да не е била служител, а пътник, който се е опитал да избяга от убиеца по релсите.

В общия офис бурно нахлуха Роули и Фелър, но забавиха ход, щом видяха, че тече съвещание. Ники видя оживлението им и каза:

— Край на съвещанието.

Щом Хийт затвори вратата към килера, в който Роули неуморно преглеждаше видеозаписи, Фелър каза:

— Права беше да ни накараш да проверим камерите в близост до спирките на камиона. — Той взе листа с маршрута на шофьора и й показа отбелязаните с лястовичка адреси, които водеха до един, ограден с кръгче. — Този запис е от камера, разположена три номера след последната спирка на шофьора в едно ресторантче за гирос в Куинс, преди да потегли към Манхатън.

— На „Нордърн Булевард“, до ъгъла на „Франсис Люис“ и 44-то авеню — добави Роули, докато въвеждаше някакви команди в компютъра. — Извадихме късмет, намерих това в бижутерски магазин. Напоследък толкова често им чупели витрината, за да крадат, че си взели HD камера. Няма да останеш недоволна.

Той се увери, че Ники е готова и включи видеото.

На записа се виждаше синьото кадифе в празната витрина — бижутата бяха прибрани в сейф за през нощта. Часът беше малко преди пет и половина сутринта, а по улицата почти не минаваха коли. На тротоара нямаше никой, до момента, в който от паркинга зад магазина за електроника от другата страна на улицата изникна мъж. Беше навел глава, а лицето му не се виждаше заради завесата от коси. Очите на Хийт обаче се заковаха върху сиво-синия куфар, който влачеше зад себе си към бижутерския магазин. Непознатият се обърна с гръб към камерата и го качи от улицата на тротоара, използвайки и двете си ръце, но не успя да го уравновеси. Куфарът за малко щеше да се прекатури, но той протегна ръка, за да го задържи и мощни мускули издуха ръкавите на тениската му. След като го закрепи на двете му колела, мъжът продължи напред и мина точно пред витрината, където ярката светлина зад нея явно привлече вниманието му, защото той се обърна да надникне. Роули натисна пауза и извади съвсем ясна снимка с висока резолюция. Дълбоко поставените очи гледаха право в лещата и Ники за миг остана безмълвна, давайки си сметка, че това лице може би принадлежи на убиеца на майка й.

— Добре ли си? — попита Фелър.

— Какво става ясно от тази снимка? — бе единственото, което каза тя.

Роули погледна бележките си.

— Че е на около 45 години, висок от метър и седемдесет и пет до метър и осемдесет. Тегло около 100 килограма, предвид мускулите. Под яката му се вижда някаква татуировка. Носът му е бил чупен, вероятно преди години. Като цяло изглежда врял и кипял.

— На бас, че е лежал в кафеза — каза Фелър. — Тия мутри ги разпознавам от пръв поглед.

— Интересно дали не е бил там през последните десет години — добави Роули.

— Да не избързваме — предупреди ги тя, като го каза колкото на тях, толкова и на себе си. — Направете писмено описание и го разпратете със заповедта за издирване. Извадете близък план на татуировката и я прекарайте през базата на ЦБПРВ. Нищо, че е частична — вършили са чудеса и с по-малко. И наистина сравнете снимката с архивите на затворите, след като я разпратите. По възможност да стане веднага, може и по-рано.

— Вече записах JPEG файл — каза Роули. — Има ли друго?

— Да. Ти наистина си Кралят на видеонаблюдението.

Щом отвори вратата на апартамента на Руук, я посрещна миризма на билки. Коридорът и кухнята бяха тъмни й тя долови бледото блещукане на свещи, отразено в стените и металните уреди. Светлината идваше от голямата стая от другата страна на плота, придружена от отнесена инструментална музика. Ники тихо закачи ключовете си в антрето с надеждата, че няма да го разочарова, като го помоли да отложат романтичната вечер. След изтощителния ден, който бе преживяла, единственото, което я блазнеше, беше комбинацията „пица й CNN, а после — в леглото“. Може би дори би пропуснала храната и новините.

— Тук съм — разнесе се гъгнещият му, разсеян глас. Звучеше така, сякаш е отворил виното й без нея. Ники влезе в кухнята, надзърна над плота и видя Руук, изтегнат върху маса за масаж. Задникът му беше покрит с кърпа, а една удивително красива жена с болнични дрехи разтриваше единия му хълбок в опасна близост до идеално заобленото полукълбо. Руук ги представи една на друга, без да вдига глава от възглавницата.