Ричард Касл - Ледена жега

— Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо — каза Руук.

— Шегувате ли се? С какво мога да помогна? — Той отново погледна към Ники. — Признавам обаче, че ми е трудно. — Той отпи още една глътка от коктейла си, като я наблюдаваше иззад ръба на чашата. Тя се зачуди дали вкусът му не му напомня за провала.

— На мен също — отвърна тя.

Деймън остави чашата.

— Разбира се, обзалагам се, че за теб е десет пъти по-лошо. Сега обаче самата ти си ченге и знаеш как е. Случаите, които не си разрешила, не те оставят на мира. Нито да спиш нощем.

Ники събра сили да му се усмихне и каза:

— Така е.

Учтивият й отговор признаваше болката му заради липсата на справедливост, без да го оправдае за това, че не си е свършил работата. Отговорът й му оказа влияние — лицето му стана пепеляво и той се обърна към Руук.

— Тази среща за някоя статия ли се отнася? Смятате да пишете за случая ли? Защото мисля, че го отразихте достатъчно подробно в онази, която излезе преди няколко месеца.

Ето пак. Ники ненавиждаше тази статия. Макар че Джеймисън Руук я бе обрисувал като един от най-добрите следователи в Ню Йорк, материалът му я бе превърнал в знаменитост за известно време. Време, което би предпочела да си върне обратно. Деймън явно долови чувствата й и й се притече на помощ.

— Така или иначе няма никаква нова информация.

— Всъщност има — каза Руук. Бившето ченге изправи рамене и леко вдигна глава, за да прецени добре писателя. Беше твърде опитен и предпазлив, за да приеме на доверие думите на някакъв си журналист. Детектив Хийт обаче кимна утвърдително и той каза:

— Бре, дявол да го вземе! Наистина ли? — Деймън се усмихна сам на себе си. — Нали все ни казват да не се отказваме, да не губим надежда…

Думите му й прозвучаха кухо, защото той бе направил и двете, но тя не беше дошла тук да го обвинява. Стратегията на Руук — да му позволи да погледне на престъплението с непредубедени очи — и се струваше достатъчно обещаваща, за да му съдейства. Затова разказа на бившия главен следовател, че днес сутринта убита с нож жена е била открита в куфара на майка й. При всяка подробност той се оживяваше, кимайки с цялото си тяло и щом тя приключи, каза:

— Спомням си как описах откраднатия куфар.

Деймън замълча, докато келнерът вземаше поръчката им. Ники поиска чаша вода „Сан Пелегрино“, а Руук — кола лайт. Деймън побутна недовършения си коктейл по покривката и каза:

— Кафе, без захар.

Щом келнерът се отдалечи достатъчно, той отпусна глава назад и изрецитира по памет:

— Голям, марка „Американ Туристър“, от седемдесетте години. Синьо-сив, твърд, с хромирана изтегляща се дръжка и две колела. — Той се наклони към Руук, тъй като Ники беше наясно с останалото. — Решихме, че го е взел, за да отнесе плячката от обира.

— Това ли беше заключението ви, убийство заради обир? — попита Руук.

— Само това изглеждаше логично — сви рамене Деймън, но се наежи, щом той извади бележника си, за да си записва. — Нали не пишете статия?

И двамата отговориха отрицателно и той се прокашля, явно облекчен, че няма да се появи из вестниците като ченгето, което не с успяло да разреши случая.

— Действително имаше обир.

— Кога? — попита Руук. — Ники се е прибрала минути след убийството.

— Който и да е обрал апартамента, направил го е преди това. Липсваха вещи от голямата спалня и втората спалня, в която е бил офисът. Може да е станало, докато двете дами са били в кухнята. Миксерът е бил включен, телевизорът — също, освен това са си говорели. Според мен обаче е станало, след като Ники е отишла в супермаркета. Имало е достатъчно време.

Руук се обърна към нея — чуваше това за пръв път.

— Поразходих се, това е — обясни тя и мускулите на врата й се стегнаха. — Беше приятна вечер, времето беше меко за сезона и се разхождах около половин час.

Тя скръсти ръце и се обърна настрани. Явно не желаеше да разисква този въпрос.

— Какво е било откраднато?

— Всичко е в доклада — каза Деймън. — Тя има копие.

— Кажете ми в общи линии.

— Бижута и малки златни и сребърни фигурки с антикварна стойност. Пари в брой. Освен това доста добре бяха разчистили бюрото.

— Това разпространено ли е? — попита Руук. — Бижута, злато и документи от бюрото?

— Не е типично, но не е и нечувано. Може да е бил крадец на самоличности, който е търсел паспорти и номера от социални осигуровки. Или аматьор, който е грабил наред. — Той долови скептичния поглед, който Руук отправи към Ники и каза: — Вече бяхме отхвърлили всичко друго.