Ричард Касл - Ледена жега

Рандъл Фелър се върна при нея без признаци да го е притеснил фактът, че преди минути е бил изместен от Руук. Също както останалите в тази стая, той мислеше на първо място за поставената му задача и веднага й даде да прегледа ксерокопието, което беше направил на маршрута на шофьора.

— Ще отида да разпитам хората, преди да дойде следващата смяна и спомените им да избледнеят. Смятам да откъсна Роули от служебната му съпруга, за да огледаме заедно камерите.

— Очоа няма да възрази, щом е само за един ден. Връзката им е по-сериозна — добави тя, преди да си тръгне, като се усмихна сухо.

От административните офиси някой извика, че на телефона е Лорън Пари от патоанатомията и Хийт му измъкна слушалката, преди да е довършил изречението.

— В имейла ти пишеше да те тормозя на воля — каза приятелката й.

— Ти, Лорън? Никога не ме тормозиш, особено ако новините са добри.

— Добри са.

— Да не си идентифицирала жертвата?

— Не още.

— Значи новините не са добри, мило другарче — Ники се постара да звучи шеговито, но истината прозираше под меката обвивка.

— Ами ако ти кажа, че ставите вече започват да омекват?

Хийт взе химикалка и седна зад бюрото.

— Това са почти прилични новини, Лор, продължавай.

— Първо, това означава, че не е била дълбоко замразена. — Хийт си представи коледна пуйка в камерата, но избута тази мисъл встрани. — Това заключение ни е от огромна полза, Ники. Оставих я на вентилатори, за да покача температурата й постепенно, без да разрушавам тъканите, и движението на ставите означава, че ще можем да я изследваме по-рано.

— Колко по-рано?

— Днес следобед — отвърна патоанатомът и добави: — Извън това обаче полузамразеното й състояние означава, че не са я качили на камиона в полунощ. Ако беше прекарала толкова часове в контейнер с изолация, щеше да е напълно замразена, така че поне засега можеш да приемеш хипотезата, че са я натоварили някъде по пътя рано тази сутрин. — Хийт се замисли дали да не извика детектив Хайнзбърг от товарителницата, но се отказа. По-добре беше да се потруди напразно там, отколкото да нанесе вреда някъде другаде. — Освен това може да успея да установя часа на смъртта с по-голяма точност, тъй като ледените кристали може да не са успели да разкъсат клетките. Ако извадим късмет, ще мога да измеря мелатонина в епифизната жлеза, да взема урина и да ти дам точен интервал.

Детектив Хийт си беше имала работа с достатъчно аутопсии, за да схване всички индикации и да състави правилните въпроси.

— Има ли следи от хипотермия?

— Не.

— Значи можем да приемем, че когато са я изложили на минусовите температури, вече е била мъртва?

— Бих заложила на това — отвърна д-р Пари. — И още нещо. Скоро пръстите ще се размразят достатъчно, за да взема отпечатъци. Знам, че ти трябват за вчера, но проявявам търпение, за да не разкъсам тъканта.

— Кога?

— Ама че си припряна.

— Кога?

— До час, сигурна съм.

— Ей, Лорън?

— Какво?

— Новините са добри — каза Ники. — Благодаря ти, че ме изтормози.

Щом затвори, Руук дойде при нея и каза:

— Нали знаеш, че ако не бяхме на работното ти място, щях да те разтрия, да те гушна или и двете?

— Благодаря ти, че не го правиш.

— Ти си моят герой, сериозно говоря. Изобщо не знам как се справяш.

— Недей — каза тя. — Моля те, не тук и не сега.

— Разбрано — отговори той и вдигна двете си ръце, за да изрази изненада. Руук я познаваше достатъчно, за да е наясно, че въпреки емоциите, които кипяха в нея, Ники разполага с непробиваема стена, която ги държи изолирани. Чувствата й бяха дълбоки и страстни, така че тя се беше научила да ги заключва. Неочаквано Джеймисън Руук се бе оказал във владение на някои от ключовете и разумно реши да изостави темата. Бързо мина на друга скорост, като огледа стаята, в която кипеше дейност, каквато не беше виждал никога преди.

— Изглежда, че сте добър надзирател, детектив Хийт. Или надзирателка? В днешно време никога не съм сигурен какво да кажа.

— Тепърва започваме — бе единственото, което каза тя.

— И какво смяташ да правиш?

— Аз ли? Ще продължа да подкарвам стадото. Ще умолявам, докато ми дадат назаем или се наложи да открадна униформени полицаи, които да излязат навън със снимката на жертвата, щом се разбере къде трябва да я показват. Може да сляза с колата до 30-та улица, за да присъствам на аутопсията, щом трупът се разтопи.

— Мисля, че с теб имаме по-важна работа.

Ники го изгледа с недоверчиво присвити очи — отлично познаваше този поглед.