Ричард Касл - Ледена жега

— Навит съм.

— Вие сериозно ли? — каза Ники. — Не, няма да играете на „Камък, ножица или хартия“.

Руук се наведе към нея и прошепна:

— Не се тревожи, ясен ми е. Мачо-типовете като него винаги избират камъка. — Преди тя да успее да възрази, той преброи „Три, две, едно, давай!“ и протегна напред изправената си длан — знакът за „хартия“. Фелър беше избрал „ножица“.

— Ха-ха — изкиска се следователят. — Приятно ми беше, Руук.

— Извинявам се, че ще прекъсна танца на пауните — намеси се Ники, — но, Ранди, смятам да използвам таланта ти по-ефективно от това двамата да правим едно и също. Колкото до теб, Руук, не го приемай лично, но това не е случай, където имам желание да се спъвам в теб всеки път, когато се обърна.

— О, как бих могъл да го приема лично?

Тогава зад тях изникна капитан Айрънс.

— Г-н Джеймисън Руук, добре дошли отново в 20-то управление — поздрави той и на месестото му лице изгря усмивката на представител на търговската камара. Изблъска Фелър и стисна ръката му във влажната си дясна длан, докато го тупаше по рамото с лявата. — На какво дължим честта? Нова статия ли пишете?

Наглите опити на командира за самореклама винаги засрамваха присъстващите, но не и него самия. Уоли Айрънс, който веднъж събори изчезнало двегодишно момиченце точно след откриването му, докато бързаше да се появи пред камерите, бе напълно лишен от способността да се смущава, когато става дума за пресата. Джеймисън Руук обаче се занимаваше със себеподобните му от началото на кариерата си насам и веднага се включи… Всъщност, вкопчи се във възможността в името на каузата.

— Хмм — каза той. — Зависи. Мислите ли, че тук има материал за статия, капитане?

— Ъъ, Руук — предупредително се обади Ники.

— Моля ви се — ухили се Айрънс. — Според мен случилото се направо изисква да напишете втора статия за моята детектив Хийт. — Ники се опита да привлече вниманието на Руук, като го гледаше вторачено и клатеше отрицателно глава. Той знаеше колко тежко бе понесла вниманието, което получи след статията му във „Фърст Прес“, но се престори, че не я забелязва.

— Втора статия? — каза той, сякаш заинтригуван от идеята.

— За мен е съвсем елементарно — отвърна Айрънс.

— В това отношение вие сте специалистът тук — каза Руук и припряното „благодаря“ на капитана му показа, че изобщо не е схванал обидата.

— Може да се окаже обещаващо — продължи той. — Аз обаче не съм редактор, така че не очаквайте чудеса. Хрумването ви обаче ми допада. — Руук потърка брадичката си и каза: — Такава статия обаче се нуждае от действие, а не просто от преповтаряне, капитане.

— Съгласен съм.

— Например… Наясно съм, че детектив Хийт е в пълна готовност, както и отрядът й, но ще ми бъде много по-лесно да убедя издател да се ангажира със статията, ако мащабът й е по-голям. Допускам, че като ръководител вече сте отделили всички ресурси, с които разполагате. — Той едва се сдържа да намигне на Ники и продължи: — Например да осигурите пари за извънработно време и… не знам, допълнителен персонал от другите отдели и управления?

Айрънс свъси чело.

— Обмислям го.

— Виждате ли, това е нещо ново, което би ми свършило работа. Шеф на управление се бори с бюрокрацията, за да осигури ресурси за своите следователи. Лидер, който може да разреши един стар и един труден нов случай с един-единствен удар. — Той се изкиска. — Ето, измислих заглавие!

Капитанът усилено закима и се обърна към Ники.

— Хийт, ще ви осигуря ресурсите, които обсъдихме преди малко.

— Благодаря ви, сър — отвърна тя и леко се усмихна на Руук.

— Освен това, капитан Айрънс…

— Да?

— Мислех си, че след като вече съм отново във форма, може да се върнем към модела, който следвах при първата статия и отново да придружавам детектив Хийт. Това е много ефективен начин на работа, а и така ще мога директно да опиша резултата от вашите действия и — ако се стигне до статия — вече ще бъда в стартова позиция.

— Готово — каза Айрънс, а Фелър поклати глава и се отдалечи. — Хийт, изглежда, че Динамичният дует отново се събра — обяви капитанът, докато вървеше към офиса си.

— С какво още мога да ви услужа, детективе? — попита я Руук.

— Искам само да заявя, че след като показа какъв манипулатор си, вече знам, че си непочтен и не може да ти се вярва. За нищо.

Руук само й се усмихна и каза:

— Няма за какво.

Руук тръгна към очуканото бюро в ъгъла, където бе седял първия път, когато я придружаваше, понесъл същия изоставен с гол на колела, който винаги си избираше. Хийт веднага седна на компютъра, за да си избере допълнителни хора, преди капитан Айрънс да е осъзнал, че са го надхитрили. Детектив Раймър от „Кражби“ се вписваше добре, така че тя подаде молба да й го пратят. Като партньори Малкъм и Рейнълдс, също от „Кражби“, бяха почти толкова страховити, колкото Роуч. Беше чула, че двамата вече са били пратени да работят под прикритие в отдел „Наблюдение и задържане“, но въпреки това прати имейл на шефа им, за да помоли да й ги заеме, като даде да се разбере, че ще го счита за лична услуга.