Ричард Касл - Ледена жега

Лицето му се отпусна в пихтиеста гримаса, с която се опитваше да изрази съчувствие.

— Вижте, знам, че това е изключително лично за вас.

— Не мога да го отрека, сър, но ви уверявам, че ще работя също толкова усилено независимо от…

— Чук-чук — обади се Шарън Хайнзбърг от вратата. — В лош момент ли идвам?

Капитан Айрънс широко й се усмихна и отново се втренчи в Ники със сериозно изражение.

— Детектив Хийт, да отложим този разговор за по-късно.

— Едно елементарно „да“ или „не“ и ще приключим веднага.

Той се изкиска.

— Получавате шестица за усилието, моите уважения, само че все още не сте ме убедили, а в момента имам ангажимент с детектив Хайнзбърг — каза той и посочи към календара на бюрото, сякаш това приключваше въпроса.

Хийт си каза, че Хайнзбърг явно вече си записва час, за да му се подмазва. После мина покрай най-слабо представящия се следовател сред хората й и излезе от офиса.

— Събирам отряда след три минути, Шарън.

Стъклената врата безшумно се затвори, а зад гърба й се разнесе приглушен смях. Детектив Хийт обаче пренебрегна раздразнението си. Беше твърде голям професионалист, за да допусне да я всмучат тези плаващи пясъци, а и сериозността на новата улика я мотивираше твърде силно, за да допусне дребнавите политически дрязги да я отклонят от мисията й.

Роули вече беше поставил две големи бели дъски до тухлената стена и тя веднага се захвана за работа, като първо подготви тази за неизвестната жертва. В горния ляв ъгъл закачи няколко цветни снимки — лицето й отблизо, главата й отстрани, тялото й, свито в куфара в поза „ембрион“, гледано отгоре, и близък план на прободната рана. До тях сложи снимки на камиона за доставки, сниман от пет ъгъла — отпред, отзад, от двете страни и от птичи поглед. Отдел „Събиране на доказателства“ бяха направили последната от един противопожарен изход по нейна молба. Хората в Ню Йорк сити постоянно гледаха надолу от апартаментите и офисите си. Сниман отгоре, особено заради графитите, изрисувани на покрива му, камионът можеше да подсети някой свидетел, който да им помогне да установят откъде е минал. Колкото и дребен да беше, всеки подобен детайл можеше да определи точния момент, когато куфарът се е оказал вътре. Или кой го е вкарал там.

Зад гърба й избухнаха аплодисменти и тя се обърна. В общия офис беше влязъл Джеймисън Руук, за пръв път, откакто се изпречи на пътя на куршума, за да спаси живота й, и целият отряд бе станал на крака, за да го посрещне. Ръкоплясканията се усилиха, когато зад него се събраха униформени полицаи, цивилни сътрудници и следователи от други отдели, за да се присъединят към овациите. Той сякаш се смути и потърси погледа на Хийт, очевидно трогнат от спонтанното групово приветствие. Ники, която се беше разстроила достатъчно тази сутрин, се просълзи при мисълта какво означава подобен жест от страна на ченгета, които не са прочути с емоционалните си изблици.

Когато аплодисментите утихнаха, той избърса едното си око, мъчително преглътна, усмихна се на насъбралите се хора и каза:

— Да му се не знае, всички разносвачи на кафе ли посрещате така? — Докато те се смееха, той дойде при Ники и й подаде една чаша. — Заповядай. Голямо лате с обезмаслено мляко и две дози ванилия без захар.

— Идеално — каза тя и в същия момент иззад гърба на Очоа надникна Рандъл Фелър, надянал обидено изражение. Руук забеляза, че групата не се е пръснала и всички го гледат.

— Явно ще трябва да кажа няколко думи.

— Налага ли се? — попита Роули и няколко души се изкикотиха.

— Понеже питаш, ще го направя, но няма да говоря дълго. — Той посочи белите дъски зад Хийт. — Чувам, че имате нов случай и не искам да ви бавя.

— Късно е вече — каза Ники, но се усмихваше и двамата се разсмяха.

— Ще започна и ще завърша с „благодаря“ — заяви той. — Благодаря ви за подкрепата, за картичките, за цветята… макар че и от палава медицинска сестра нямаше да се откажа.

— Бяхме ти намерили — обади се Очоа, — обаче гърбът му беше много космат.

— Казвам го за последен път — благодаря на детективи Роули и Очоа. Роуч, благодаря ви, че онази нощ сте дали кръв за мен. Предполагам, че сега официално сме…

— Странни — извика детектив Раймър, който беше дошъл от отдел „Кражби“.

— А, няма нищо — каза Очоа. — Знаеш ли какво, Руук? Сега носиш силата на Роуч.

— Използвай я мъдро — добави Роули.

Ники прочисти гърлото си.

— Приключвате ли?

— Приключих — отвърна Руук.