Ричард Касл - Ледена жега

— Детектив Очоа, проверете отпечатъците веднага, щом ги получим. Освен това се свържете с ЦБПРВ 5 5 Център за борба с престъпността в реално време (бел. прев.) . Проверете какви обаждания са постъпили за женски писъци, дори да става дума за семейни спорове.

— От колко до колко часа? — попита Очоа.

— Не можем да заковем часа на смъртта, преди в патоанатомията да направят допълнителни изследвания, след като трупът се разтопи, така че за начало ще се спрем на изминалите 48 часа и ще разширим рамката, ако се наложи.

Докато записваше това на дъската, Фелър попита:

— Мислиш ли, че може да е сериен убиец? Нямам нищо против да пусна метода му на действие в базата данни. Искам да проверя и дали датите на убийствата съвпадат с края на нечия присъда и така нататък.

— Добра идея, Ранди, заеми се.

— Ами ако е просто съвпадение? — попита Шарън Хайнзбърг. Останалите се размърдаха в столовете си, а Очоа дори скри лице в дланите си.

— Смятам, че си наясно какво мисля за съвпаденията, Шарън — отвърна Ники.

— Те обаче съществуват, нали?

— О, стига — възкликна Фелър, без да успее да скрие презрението си. — Нима смяташ, че съвсем различен убиец, който действа по съвсем същия начин, съвсем случайно е пъхнал трупа в куфар, собственост на предишната жертва? Ако е така, ще си купя лотариен билет.

Щом подигравателният смях затихна, Хийт каза:

— Добре, за да се застраховаме, ще проверим в Ибей и по околните магазини за вехтории в случай, че изникне нещо за куфара. — И за да покаже колко сериозно взима тази вероятност, Ники добави: — Шарън, защо не се заемеш и с това.

После Хийт сведе поглед към снимката на масата и щом я видя, енергията, която я движеше, откакто направи откритието на Кълъмбъс авеню, леко намаля. Тя обаче изправи рамене, наложи си да продължи и я вдигна към присъстващите.

— Това… — каза тя, но спря, притеснена, че гласът ще й изневери. Периферното й зрение засече някакво движение — Руук, който събра ръце пред себе си и ги стисна, изобразявайки сила. Този дребен жест я окуражи и Ники усети прилив на благодарност, че не го е изгонила. Отново спокойна, тя продължи:

— Това е снимка на дъното на куфара.

После я закачи в горния десен ъгъл на дъската. Тишината в стаята бе нарушена от колективното скърцане на кожени колани, когато всички се наведоха напред. Светкавицата беше изсветлила куфара и вместо синьо-сив, той имаше цвета на небето по пладне. Точно в центъра бяха издълбани две букви: НХ.

Докато отрядът мълчаливо обмисляше почти призрачното им значение — малкото момиче, което ги бе изписало, сега стоеше пред тях, — ръката на порасналата жена закачи копие на същата снимка на втората бяла дъска.

— Ето я връзката — заяви детектив Хийт, черпейки от запасите си спокойствие и самоконтрол, за да овладее емоционалната си реакция. — Тази улика води десет години назад, към неразгаданото убийство на Синтия Троуп Хийт. — Тя начерта невидима дъга между снимките на двете дъски. — Този случай ще ни помогне да разрешим стария.

— И обратното — добавиха Роуч в един глас.

— Точно така.

Щом групата се пръсна, за да се заеме със задачите си, до нея си проправи път детектив Фелър.

— Ще разрешим случая — каза той. — Лично за мен той е единствен.

— Благодаря, Ранди, това значи много за мен.

Той остана на мястото си и зачака, сякаш искаше да каже още нещо и Ники отново зърна мълчаливата симпатия по лицето му. Беше си паднал по нея още първия ден, когато пътищата им се пресякоха — есента, когато неговото такси под прикритие първо се отзова на нейния зов за помощ. Оттогава уличното ченге-грубиян се превръщаше в срамежлив гимназист всеки път, когато се окажеха насаме.

— Слушай, чудех се дали… ако още нямаш партньор… — Той не довърши, оставяйки на нея да прецени как да реагира. Тогава се намеси Руук.

— Всъщност, мислех си аз да си партнирам с детектив Хийт.

Фелър го огледа от главата до петите, сякаш току-що беше изпаднал от циркаджийски камион.

— Сериозно?

После се обърна към Ники.

— Мисля, че един следовател-ветеран би бил по-подходящ от… един писател-придружител, но може да си внушавам.

— Имаш предвид писателя-придружител, който отнесе куршум, за да й спаси живота?

— Така, чуйте ме — намеси се Ники.

— Имам предвид следователя-ветеран, който отнесе куршум, за да й спаси живота — каза Фелър, изправи широките си рамене и пристъпи към Руук.

— Знам как ще разрешим спора — обяви Руук. — Ще играем на „Камък, ножица или хартия“.