Ричард Касл - Ледена жега

— По време на едно РПДРПС? — попита той. — Първо, с удоволствие.

— И второ?

— Ако ти откажа, дотук бяхме с хотелския секс.

— Точно така.

— Какво чакаме тогава? — попита той.

Честно казано, идеята за тура на университета не го привличаше, но той не съжаляваше нито за миг, защото си личеше, че визитата я оживи. Грижите й една по една отлитаха, докато му показваше всички интересни места и старите си свърталища. Отведе го зад кулисите на сцената в аудитория „Блекмън“, за да види къде е играла Офелия от „Хамлет“ през първата си година в университета, както и Катлийн от „Дългият път на деня към нощта“. Вратите на зала „Чърчил“, където бе учила наказателно право, бяха заключени, но тя посочи към петия етаж, за да му покаже прозореца. Той вдигна очи и каза:

— Невероятно, прозорецът към залата! — После се обърна към нея и каза: — Очаквам хотелският секс да е невероятен.

Плати си за шегата, като изтърпя брътвежите на преподавателя й по средновековна литература, с когото се сблъскаха в кафенето, където той проверяваше курсови работи за „Беоулф“ 8 8 Англосаксонска епическа поема от VI в. (бел. прев.) . След това отидоха до бронзовата статуя на Сай Йънг, където вживялата се в ролята на гид Хийт гордо го уведоми, че тя се издига точно на мястото, където по времето, когато тук бил старият стадион „Хънтингтън“, Йънг за пръв път се изправил срещу 27 батъри, никой от които не успял да стигне до базата.

— Снимай ме — каза той и й подаде айфона си.

— Такова момче си — разсмя се тя.

— Де тоз късмет. Целта е да мога да се преструвам, че знам нещо за бейзбола. Когато си расъл без баща, под грижите на звезда от Бродуей, остават празнини. Кълна се, допреди малко мислех, че Сай Йънг е композиторът, написал „Big Spender“ 9 9 Песен от Сай Колман и Дороти Фийлдс (бел. прев.) .

Тя го засне до легендарния питчър, който наблюдаваше кетчъра, очаквайки знаци.

— Сега — портрет.

Тя увеличи лицето му и забеляза, че той гледа над рамото й и се мръщи.

Ники се обърна да види на какво реагира и каза:

— О, боже… Петър?

Кльощавият мъж с шапка на шерпа и модно скъсаните дизайнерски дънки, който тъкмо минаваше край тях, спря.

— Ники? — Той свали тъмните си очила и широко се усмихна. — О, боже, това е невероятно!

Руук стоеше, облегнат на ръката на Сай Йънг, и гледаше как Ники и бившият й приятел от колежа се прегръщат, при това малко по-ентусиазирано, отколкото можеше да понесе.

Сега съжаляваше, че се е съгласил да обиколят кампуса. Този Петър го дразнеше още от деня, в който се бяха запознали миналата есен. Руук бе убедил себе си, че не става дума за някаква ирационална ревност, въпреки че според Ники беше точно обратното. От километри личеше, че Петър Матич, нейният бивш от Хърватска, е комплексиран европейски сноб и той не можеше да повярва, че Ники не го вижда. Според него този продуцент-калфа на вечерно предаване, което Руук смяташе за по-лековата версия на шоуто на Джими Фалън 10 10 Американски комик и тв водещ (бел. прев.) , се държеше така, сякаш бледият му показалец следи пулса на среднощната комедия. Руук знаеше, че има само едно нещо, чийто пулс Петър Матич опипва всяка вечер, и се опитваше да не си го представя.

— О, Джеймс също е тук — каза Петър, като най-накрая се отдели от Ники.

— Джеймисън — поправи го Руук, но Петър беше твърде зает да се прави, че го прегръща, за да забележи това. Ники докосна бузата му и каза:

— Я се виж, пак си пуснал брада!

— Едва е набола — отвърна Петър. — Сега това е много модерно.

— Особено в Македония — каза Руук. Петър сякаш не забеляза дребнавото заяждане и ги попита защо са тук.

— Почиваме си — каза Руук и прегърна Ники през раменете. — Двамата се надявахме да останем сами.

— Тази вечер ще му покажа къде дивеехме — каза тя. — Ами ти?

— И аз дойдох, за да бъда сам. Обаче съм сам. — Той се изкиска на собствената си шега и продължи: — Пристигам от Ню Йорк и ще прекарам деня тук, трябва да изнеса лекция на един семинар на тема „Бъдещето на среднощните предавания“.

— Професор Мулкерин? — попита Ники.

— Да. Едва успях да изкарам четворка при него, а сега съм любимият му бивш ученик.

— Е, радвам се, че се видяхме — каза Руук. Това беше вербалният еквивалент на поглеждането на часовника.

— И аз се радвам, Джим. Ако знаех, че сте тук, можехме да вечеряме заедно.

— Защо не! — каза Ники и усмивката, която отправи към Руук, му напомни за хотелския секс.