Ричард Касл - Ледена жега

— Това е Лутър. — Тя му помаха и Лутър й отвърна, без да спира да пее и да се подрусва, а дебелият му глас отскачаше от фасадите. — Всяка сутрин, щом ме зърне, се явява на прослушване за Консерваторията. Веднъж му обясних, че не преподаваме поп музика, но това не го разколеба.

Професор Юки Шимизу протегна ръка и се представи. Тримата се изкачиха по изтърканите мраморни стъпала и влязоха във вестибюла през тежките дървени врати.

— Сигурно знаете, че Консерваторията е национална забележителност — отбеляза професорът. — Най-старата частна музикална образователна институция в Америка. И не, не съм присъствала на откриването й, само така ви изглежда.

Щом се разписаха на бюрото на охраната, професор Шимизу каза:

— Простете ми, че се взирам така, но не мога да се сдържа. Приличате досущ като майка си. — Усмивката на възрастната жена озари цялото й лице и сгря Ники. — Приемете го като грандиозен комплимент, мила моя.

— Така и ще направя, професоре, благодаря ви.

— И тъй като днес имам почивен ден, защо не ме наричате Юки?

— Аз пък съм Ники.

— Повечето хора ме наричат Руук — каза той, — но и Джеймисън става.

— Чела съм статиите ви.

— Благодаря.

В очите й припламна искрица.

— Не казах, че ми допаднаха.

Тя намигна на Ники и ги поведе надясно по коридора. Въпреки седемдесет и шестте и години и посивялата коса, походката й беше твърда и решителна, сякаш изобщо не знаеше какво означава „почивен ден“.

Тримата минаха покрай една зала за репетиции, където група студенти чакаха ред, седнали на кафявия килим с кръстосани крака и слушалки в ушите. Иззад затворената врата се носеше „Болеро“, пищно и изпъстрено с енергична перкусия. Руук се наведе към Ники и похотливо прошепна:

— Ммм, „Болеро“!

Професор Шимизу, която вървеше далеч пред тях, спря и се обърна.

— Значи харесвате Равел, г-н Руук? — попита тя. Очевидно слухът й беше отличен. — Секси е, почти колкото „Флашданс“, а?

Отведе ги на долния етаж, в аудио библиотека „Файърстоун“, където беше запазила кабинка, в която да разговарят необезпокоявани. Щом седнаха, професорът отново огледа Ники и каза:

— Ники, ти стана полицай, нали? Явно ябълката може да падне далеч от дървото.

— Всъщност смятах да стана актриса — каза тя. — Следвах съвсем наблизо, в Североизточния, и бях на път да получа степен по театрално изкуство, когато майка ми бе убита.

Професор Шимизу я изненада — стана, спря пред нея и взе ръцете й в своите.

— Нямам думи. И двете знаем, че никой не може да запълни тази бездна.

Руук видя, че очите на Ники са се насълзили и щом жената се върна на стола си, заговори вместо нея.

— Професоре, може ли за момент да се върнем на метафората ви за ябълковото дърво?

Тя обърна глава към Ники.

— Писателска му работа.

— Значи смятате, че майка й е била обещаващ изпълнител?

— Нека поговорим за нея като студент, Джеймисън. Целта на тази институция не е да бълва изпълнители, сякаш са наденици. Това е школа, но и общност, акцентът ни е върху сътрудничеството между учениците и тяхното израстване — в артистично и музикално отношение, но най-вече като личности. Тези неща са свързани, ако човек иска да стане майстор. — Възрастната преподавателка се обърна към Ники. — Казано простичко, майка ти олицетворяваше всички тези качества. През шейсетте години, през които съм прекарала тук като студент и преподавател, съм виждала много малко като нея. — Тя направи пауза, за да подчертае думите си и добави: — Изглеждам ли ви като човек, който се занася? — Хийт и Руук се разсмяха, но професор Шимизу остана сериозна. — Майка ти ме слиса, Ники. Учеше, упражняваше се, разпитваше, експериментираше, след което пак учеше и се упражняваше. Единствената й цел беше да се посвети на своята страст, да стане пианист от световна класа. Знаех, че ще успее, в катедрата се бяхме обзаложили кога ще подпише първия си договор за запис с „Дойче Грамофон“.

— И какво стана? — попита Руук.

— Искаш да кажеш „Какво, по дяволите, стана?“. — Тя погледна Ники и каза: — и ти не знаеш, нали?

— Затова дойдохме да ви видим.

— И преди съм виждала такива неща, разбира се. Обикновено обаче става дума за алкохол или наркотици, за мъж или жена, които ги отклоняват от пътя, или за психическо разстройство. Майка ти обаче просто замина за Европа, след като завърши и… — Професор Шимизу вдигна ръце във въздуха и ги остави да паднат в скута й. — Без причина. Такава загуба!

Руук наруши краткото мълчание.