Ричард Касл - Ледена жега

Тя се приготви да прескочи третата релса, за да стигне до централната линия, но точно когато се сети за това, по нея забуча влакът в другата посока и й отряза пътя за бягство. Ники не знаеше къде точно се намира перонът отпред, но този зад нея й се струваше далеч, така че тя се затича в посоката на идващия влак, прескачайки траверсите като атлет в тренировъчен лагер на Националната футболна лига. Фарът ставаше все по-голям и по-ярък. Лекото потреперване се превърна в оглушителен тътен. Вятър повя по лицето й, предизвикан от идващия влак.

Фарът огря приближаващата „Призрачна станция“ отляво. Беше ли тя достатъчно близо, за да може Ники да изпревари влака?

Тя се разсея, докато преценяваше разстоянието до перона, спъна се в една от траверсите, чиято издатина беше пропуснала, и залитна напред. Зачуди се дали пръстта се е слегнала достатъчно, за да се побере между двете и да остави влака да мине над нея в случай, че падне.

Така и не й се наложи да разбере. Тя възстанови равновесието си и задъхано се хвърли към ръба на перона. Той се оказа твърде висок, за да скочи на него, а влакът беше на няколко секунди от нея. Ярката светлина на фара му огря тунела като слънце. Тогава Ники съзря металната обслужваща стълба, спускаща се от бетона, скочи към нея и се хвана за перилата.

Хийт се изтърколи по перона на изоставената станция точно когато влакът профуча покрай нея, обвит в ураган от вятър и дрънчене, по-оглушително от всичко друго, което бе чувала през годините, прекарани в Ню Йорк. Ники се претърколи и седна, за да си поеме въздух след болезнения удар по коляното, получен при отчаяното й катерене по стълбата. Тя го опипа и реши, че не е счупено, но болката й подсказа, че е охлузено. На светлината на телефона тя огледа панталона си за кръв, но не откри нищо. Само петно от железопътна мръсотия, също като по Никол Бернарден.

Тя се изправи, разгледа „Призрачната станция“ на светлината на телефона и откри всякакви контрасти. От една страна, архитектурата и оборудването от първата половина на миналия век бяха останали непокътнати от деня на затварянето на станцията: будка за билети в стил Арт Деко; машина за унищожаване на билети от същия период; индивидуални полилеи, вместо флуоресцентни тръби; редици орнаменти във формата на мидени черупки по тавана; богато украсен парапет на стълбището, което водеше от затворения изход до повърхността; резбована желязна врата, която управителят на станцията беше отварял пред излизащите от влаковете пътници; вградена в стената теракотена плоча с релефен надпис 91, указващ местонахождението на станцията. Романсът на спрялото време обаче бе заглушен от собственото си осквернение.

Почти всяка свободна повърхност в станцията беше покрита с графити: плочките по стените, парапетите, поддържащите колони. Земята бе осеяна с кутии от безалкохолни напитки, както и счупени бутилки от вино и бира, а в ъглите й до пластмасовия хладилник на разбитите стълби имаше цели купчинки. Вратите и на двете тоалетни бяха избити и отнесени. Ники не влезе в никоя от тях, но можеше да види и помирише вонята от изстъпленията в разбитите и омазани кабини.

Тя предположи, че това беше работа на Къртиците. Според градските легенди на Ню Йорк, Къртиците бяха цели племена от аутсайдери със своя собствена субкултура, които живееха под земята и се бяха организирали, за да управляват тези тунели. В действителност обаче те бяха просто художници на графити или бездомници, които оцеляваха в плесенясалия мрак. Когато беше в основното училище, Ники гледа един сериал на име „Красавицата и Звярът“, в който се разказваше за човек-лъв, живеещ под земята, но нито веднъж не беше видяла милия, изтънчен Винсънт със спрей с боя и бутилка вино в ръцете.

Шум зад гърба й я накара да се обърне и да изключи фенерчето. Когато очите й привикнаха със слабата светлина, процеждаща се през решетката, която бяха разглеждали с Руук, Ники реши, че е чула приближаването на друг влак. Този идваше от другата страна на тунела и тя го изчака да премине, преди отново да включи фенерчето. Не искаше някой да съобщи за нея. Имаше работа за вършене.

Ники започна да работи по методите на старата школа — съвсем подходящо за тази станция. Потърси следи от стъпки. Всичко беше покрито с дебел слой прах и сажди и ако Никол Бернарден бе минала оттук, преди да бъде убита, то може би Хийт щеше да намери нейните. Тя клекна и приближи телефона към пода. Прокара лъча светлина по земята бавно и внимателно, търсейки всякакви неравности или издайнически промени в очертанията, които щяха да я отведат до скривалището. Проблемът беше в многото Къртици, използвали перона — те бяха оставили безброй следи. Тя направи още един оглед, обхождайки пода на станцията приведена, за да провери дали пък няма да намери дребните стъпки на жена, но не откри нищо.