Ричард Касл - Ледена жега

Тя чу приближаването на друг влак. Бе още далеч, но лекия тътен изпълваше тунела. Сърцето й се сви от необходимостта да побърза.

— Защо наредихте да убият майка ми?

— Защото нея не можах да заблудя. Когато осъзна, че съм започнал да работя на свободна практика в интервала между Париж и момента, когато я вербувах отново в Ню Йорк, тя трябваше да умре. Просто трябваше. До този момент си мислеше, че щом работи за мен, значи работи за ЦРУ. Само че разбра за кого всъщност работя, както й, за нещастие, върху какво.

— И затова я убихте?

— Уби я усещането, че е на мисия. Беше също като вас.

Те стояха неподвижно, като статуи, докато влакът фучеше край тях, разтрисайки станцията и разрошвайки косите им. Моментът премина и Петър извади оръжието си. Тайлър Уин прибра своето под спортното си сако и слезе по стълбите към линиите.

— До следващия влак има между четири и шест минути.

— Ще имаш доста време — каза Петър като включи фенерчето си. — После ще се видим.

Ники наблюдаваше как главата на Уин се движи край перона, докато той вървеше по релсите.

— Тайлър. — Той спря. — Какво има в чантата?

— Никога няма да разберете това.

— Искате ли да се обзаложим?

— Застреляй я, ако ти се наложи — каза Уин и се запъти обратно към станцията на 96-та улица.

Ники реши да убие Петър. Така щеше да оцелее. Въпросът беше дали ще й хареса. И що за човек щеше да бъде, ако й харесаше?

Щеше да остане жива. Само това я интересуваше. Моралният въпрос щеше с удоволствие да мъдри на стари години.

Планът им вече й беше ясен, не беше трудно да се досети. Следващия влак щеше да изтрещи край тях след четири до шест минути и целта беше тогава тя да бъде на линията. Тоест, имаше около пет минути, за да промени съдбата си.

— Значи няма начин да те убедя да не го правиш?

Той не й отвърна. Стоеше безмълвен, достатъчно близо, за да я улучи, но достатъчно далеч, за да е извън обсега й, ако се опиташе да се бори. За момента техният план беше по-добър от нейния.

— Ще ми дадеш ли преднина в името на доброто старо време?

Той пак не й отговори. Наблюдаваше я, без да я вижда.

На Ники й беше трудно да гледа на Петър като на човека, в който се беше влюбила. Когато отиде във Венеция през лятото на 1999, тя търсеше не любов, а друг вид страст — тази към театъра. И други студенти стажанти в Гран Театро Ла Фениче я бяха канили на срещи и тя беше ходила на много, но нямаше сериозна връзка. Това се промени онази нощ във винения бар „Ан Специ“, когато срещна честния на вид хърватски кино-студент, който беше на посещение в града, за да снима документален филм за прочутия италиански есеист Томасео. До края на седмицата Петър Матич се изнесе от хотела и се нанесе в нейния апартамент. След Венеция бяха прекарали един месец в обиколки на Париж, преди тя да се върне в Бостън за есенния семестър в университета. Една сутрин той я изненада, когато се пъхна в нейната кабинка в студентския синдикат. Каза, че толкова му е липсвала, че и той се е записал в нейния университет.

— Кажи ми едно нещо, поне толкова ми дължиш — каза тя, опитвайки се да привлече вниманието му. — Тайлър направи ли си поне труда да разбере с кого се срещам и после да те наеме да убиеш майка ми?

Това вече предизвика реакция. Той изсумтя и се облегна на една от поддържащите колони.

— Щом обичаш да се ласкаеш, давай.

— Не се лаская, просто се опитвам да разбера как е действал Тайлър. „Здравей, младежо, искаш ли да изкараш малко пари като убиеш майката на приятелката ти?“

— Много си самовлюбена. Ники, ти сериозно ли вярваш, че любовта имаше нещо общо с нашата връзка?

За Ники това беше втори емоционален удар, но тя продължи да го притиска.

— Тогава така ми се струваше.

Той се разсмя.

— Това беше целта. Хайде сега, наистина ли мислиш, че срещата ни във Венеция беше случайна? Съдба? Беше просто задача за мен. Всичко беше нагласено.

— Както когато „случайно“ се натъкна на нас с Руук в Бостън? Било е, за да разбереш какво знам, нали?

— Не, просто те следях. Или поне се опитвах, но Руук ме забеляза. Задачата ми във Венеция беше да те вкарам в леглото и да те обработя, за да се приближа до майка ти.

— За да я убиеш?

— В началото не. Първо трябваше да разбера някои неща.

— А после да я убиеш. — Ники изскърца със зъби, потискайки яростта си, за да продължи да отвлича вниманието му.

— Да, да я убия. Както казах, това беше просто задача. А аз съм добър.

— Освен историята с куфара.