Ричард Касл - Ледена жега

После претърси будката за билети, което отне само няколко секунди. Тя отдавна беше разбита и окрадена. Както можеше да се очаква, и в двете тоалетни не откри скривалища, когато ги претърси. Хладилникът на стълбите беше празен, както и машината за унищожаване на билети, чиято вратичка беше изтръгната и хвърлена на земята. Разгледа дори долната част на тротоарната решетка, в случай че Никол беше сочила буквално към нея. Не беше.

Неспособна да се предаде, Ники пренебрегна раздразнението си и се замисли. Отново си представи, че е майка си и се запита какво би направила на мястото на Синтия Хийт, ако някой я беше насочил към скривалището си? Никол щеше ли да очаква от нея да търси стъпки в прахта?

Не.

Тогава какво? Как би й показала къде да търси?

Като й даде подсказка.

И го беше направила — гривната с медальоните цифри.

Ники погледна табелата с 9 и 1, вградена в стената.

Нима беше възможно?

Бяха твърде високо, за да ги достигне, така че се огледа, търсейки върху какво да стъпи. Качи се по стълбите, върна се с пластмасовия хладилник и го постави на земята като столче.

Телефона на Ники избръмча в ръката й и я стресна. Беше Руук. По дяволите, беше забравила да му се обади. Тя прие обаждането и каза:

— Ей, познай какво? Успях да сляза долу и…

Последва сигналът за отказано обаждане.

Опита се да се свърже отново, но единствената чертичка на скалата за покритието изчезна и се появи съобщение, че няма сигнал.

Като внимателно пазеше равновесие върху хладилника, Хийт се протегна и прокара пръсти по екстравагантно изрязаните ръбове на плочката с числото 91. Поддаваше.

Раздвижи се.

Ники остави телефона си на земята, така че да осветява стената и се върна върху хладилника, като продължи да се протяга, докато върховете на пръстите й опипаха всяка страна на плочката. Ръцете я боляха от неудобната поза, но тя продължи да се опитва, усещайки как благодарение на нейните усилия плочката се разхлабва.

Докато се напъваше, дърпайки я в двете посоки, тя си представи как майка й прави същото десет години по-рано. Какво беше намерила Синтия Хийт, запита се тя, което я беше обрекло на смърт? И каква беше ролята на Никол Бернарден? Ако Никол бе оставила нещо в скривалището след толкова години, какво можеше да е то? И за кого го беше оставила? Защо си струваше да я убият за него?

Точно тогава плочката се измъкна от стената, Ники падна от хладилника, като още я стискаше в ръце.

— Оттук нататък продължавам аз — каза мъжки глас зад нея.

Ники се претърколи на колене и посегна към оръжието си, но преди да стигне до кобура, бе заслепена от ярката светлина на фенер и чу прещракването на пистолет.

— Докоснете го и ще умрете на място — каза Тайлър Уин.

Ники отпусна ръка.

— Ръцете зад врата, ако обичате.

Тя се подчини и присви очи срещу светлината, за да различи възрастния мъж, който слизаше от върха на стълбата на перона.

— Добра си, точно като майка си, Ники. Дори си по-добра.

Той отклони фенера от очите й и освети стената, където една светлокафява кожена чанта лежеше в нишата, открита от Хийт.

— Благодаря ви, че открихте това вместо мен. През много перипетии минах, за да го открия.

— Като това да инсценирате смъртта си?

— Оправих се като по чудо, не смятате ли? Знаете ли, дори платих на онзи доктор да използва нисък волтаж, само и само да е убедително. — Той пак вдигна лъча към лицето й. — Не изглеждайте толкова разочарована. Човек научава едно нещо в ЦРУ — никой не е мъртъв със сигурност.

— Познавам една жена, която е. И вие сте я убили.

— Не лично. Наех някой да ми помогне. Всъщност, мисля, че се познавате.

Той се обърна към някой, който Ники не можеше да види.

— По-добре се качи тук, ако не искаш влакът да те прегази. Следващият ще мине всеки момент.

Тя чу стъпки по металните стъпала и един силует изплува откъм релсите зад Тайлър Уин, който каза:

— Вземи й оръжието.

Когато другият мъж излезе на светло и Ники видя кой е, сърцето й се качи в гърлото.

— Петър.

Това беше всичко, което успя да каже. Дъхът й спря, сякаш някой изсмука кислорода от тунела. Двете изречени с пресипнал глас срички обаче прозвучаха многозначително. Тя прошепна името на бившия си любовник и като въпрос, и като отговор. Тежестта, която придаде на думата, даде израз на множество горчиви чувства, които я пронизваха като остри куки.

Измяна. Тъга. Шок. Неверие. Заслепение. Гняв. Омраза.