Ричард Касл - Ледена жега

Ники коленичи на един крак и се опита да отвори решетката.

— Не поддава.

Тя се изправи, огледа се и посочи към средата на Бродуей.

— Виж, зад онази ограда има друга решетка. — Хийт стъпи на улицата, без да се оглежда за коли. Някой наду клаксона си, Руук я сграбчи за ръката и я дръпна — замалко да я отнесе едно такси.

— Добре ли си?

— Да. Замалко да стане беля.

— Не, имам предвид, наистина ли си добре?

Той се вгледа в нея и тя разбра какво иска да й каже. Не й беше присъщо да е толкова безразсъдна. Не й беше в кръвта да се поддава на нетърпението.

— Да, добре съм — успокои го тя. — Сега знаем къде трябва да отидем. Ела.

Без да го изчака, тя бързо се запъти към междинната зона, разделяща движението в двете посоки по Бродуей. Когато Руук я настигна, тя го поведе между вечнозелените храсти и лалетата към кованата желязна ограда около решетката, която беше доста по-голяма от тази на тротоара.

Руук протегна ръце през прътите на оградата и се опита да я повдигне. Тя също не се помръдна. Долу мина друг влак, още по-шумен от предишния, и направи още повече вятър.

— Тази ще да е точно над релсите, които са в употреба. — Той се обърна към нея и каза: — Онази на тротоара трябва да е над самата станция.

Но Ники вече се връщаше, криволичейки между колите.

Когато Руук се присъедини към нея, тя стоеше на колене на паважа и бе навела глава, взирайки се през дупка в решетката.

— Ела да видиш. Уличната лампа свети достатъчно ярко, за да се видят стълбите.

Хийт се дръпна назад, за да му направи място. Той затвори едното си око, погледна и видя разбитите стълби, покрити с фасове, пластмасови сламки и дъвки в най-различни цветове, които бяха падали през решетката с течение на годините.

— Да, това е. — Руук огледа решетката. — Нямаше да има панти, ако целта беше да не се отваря. Виж, ето как е заключена.

Той посочи една дупка с размерите на монета в решетката, през която минаваше винт.

— Ясно. — Тя пъхна пръсти през дупката и се опита да го развие. — Здраво е заседнал. Ако успеем да го развинтим, ще влезем.

— Не говориш сериозно — каза той. — Наистина ли смяташ да отвориш това нещо и да слезеш там долу още тази вечер?

— И още как.

— Обичам начина ти на мислене, но не може ли да се обадим на управата на метрото или в отдел „Паркове“ и да видим дали те не могат да я отворят?

— След работно време? — Ники поклати глава. — Освен това мисля, че докато се оправим с цялата бумащина и подпишем, че застрахователните компании няма да ни дължат нищо, ако стане инцидент, вече ще ходим с бастуни. — После тя добави: — Ти кога стана толкова предпазлив?

— Може би когато започна да ме плашиш. Тази вечер изглеждаш така, сякаш трябва да ти сложат каишка на врата.

— Омръзна ми да чакам. Десет години чакам, Руук. И сега чувствам, че съм близо. — Тя отново се опита да развие болта с пръсти, макар че знаеше, че няма да стане. — Не искам да изпусна този шанс.

Руук усети страстта в нея и каза:

— За това нещо ще ни трябва инструмент.

— Сега вече звучиш като себе си.

Той се огледа, надявайки се по чудо да намери нещо подходящо, което да пригоди за целта, но чудото не стана. Ники посочи към Бродуей и каза:

— Каква жестока ирония. — Само на стотина метра имаше ключар, но работилницата не работеше. — Затворили са за през нощта.

— Можем да им се обадим — каза Руук, усещайки колко е нетърпелива. — И не, няма да влизаме с взлом. Може понякога да не знам кога да спра, но кражбата ми се вижда подходящо граница.

Тя ритна решетката.

— Ако Никол е слизала долу, или е имала ключ, или е минавала от друго място.

— Трябва ни шестоъгълен гаечен ключ, за да развъртим болта. Или, ако не можем да го помръднем, една от онези преносими ротационни фрези, за да прережем главата му. Непрекъснато ги показват по телевизията. Прерязват катинари като масло — рече Руук.

— Дали ще намерим отворена железария по това време?

— Не, но има и друг вариант. Помниш ли Джей Джей? — попита той, имайки предвид управителя на сградата, където живееше убитата таблоидна журналистка, чийто случай бяха разрешили.

— Джей Джей, който работеше за Касиди Таун?

— На 78-ма улица е. И разполага с всички инструменти, за които можеш да се сетиш.

Макар че това означаваше да го чака половин час, Хийт се съгласи Руук да отскочи до дома на Джей Джей. Тя остана на място, за да огледа района за други възможни входове. Руук влезе в таксито и каза:

— Имаме напредък, а?