Долорес Редондо - Зовът на костите

- Е, не всичко е митология и легенди. В друг ред на мисли, някои терористични групи наричат тартало определен вид бомба. Кутия без видими кабели, в която има фотоелектрическа клетка със светодиод. Отвориш ли кутията, при досега със светлината зарядът избухва. Оттам и името й - едно-единствено око, детектор на светлината.

- Да, това го знаех, но мисля, че става дума за друго. Какво още имаш?

- Една малка филмова компания, която решила да се кръсти Тартало, пет-шест ресторанта, пръснати из цялата Страна на баските. В интернет се споменават легендите, има кратки рисувани видеоклипове за Тартало, ситопечат за фланелки, едно село, в което на годишния си събор изкарват кукла Тартало, и няколко блога, които носят това име или споменават за Тартало. Прилагам ви всички линкове. А! Относно начина на изписване, за който ми споменахте, с две „т“ по средата, той като че ли е най-древният. Към това трябва да добавим, разбира се, и книгите на Хосе Мигел де Барандиаран за митологията на баските.

Телефонът на бюрото на младши инспектора звънна и прекрати изложението му Йонан се извини и отговори на обаждането. Докато затваряше, кимна с глава:

- Комисарят иска да ви види, чака ви.

Комисарят говореше по телефона, когато Амая влезе в кабинета му Тя се извини и се обърна към вратата, но той й направи знак с ръка да изчака.

Остави слушалката и се загледа в нея. Амая предположи, че архиепископът пак оказва натиск върху шефа й, и отвори уста да му каже, че още нямат нищо конкретно, когато той я изненада.

- Няма да повярвате, беше съдия Маркина. Задържаният за убийството на Лусия Агире се свързал с него и му казал, че ако вие го посетите в затвора, ще ви каже къде е тялото на жертвата.

Отиде с колата до хълма Санта Лусия, където се намираше новият затвор на Памплона, показа значката си на входа и веднага я заведоха в един кабинет, където я очакваха директорът на затвора, когото вече познаваше, и съдия Маркина, придружен от една съдебна секретарка. Съдията се изправи, за да я посрещне.

- Госпожо инспектор, струва ми се, че не съм имал възможност да ви поздравя лично, тъй като назначението ми съвпадна с вашия отпуск по майчинство. Благодаря ви, че се отзовахте. Тази сутрин Киралте настоял за среща с директора и му съобщил, че ако отидете да го посетите, ще ви каже къде е трупът на Лусия Агире.

- Мислите ли, че такива са намеренията му? - попита тя.

- Откровено казано, не знам какво да мисля. Киралте е нагъл и самонадеян, похвали се с убийството, а после не пожела да каже къде е скрил тялото. Както ми разказа директорът, нямал никакви тревоги, хранел се с апетит и спял добре, бил общителен и енергичен.

- Чувства се в свои води - добави директорът.

- Така че не знам дали е номер, или истинско намерение, работата е там, че настоява за среща с вас и само с вас.

Амая си спомни деня на задържането му и очите, втренчени в огледалото, докато полицаят го разпитваше.

- Да, по време на ареста също попита за мен, но причините, които изтъкна, ни се сториха нелепи. Пък и тогава аз вече бях почти в отпуск и разпитът бе проведен от екипа, който водеше разследването до момента.

Киралте чакаше вече от десет минути в залата за разпити, когато Амая и съдията влязоха. Седеше облегнат на стола с прави линии, поставен пред масата. Беше разкопчал почти до кръста горнището на затворническата униформа и се усмихваше пресилено, излагайки на показ белезникавите си, доста широки венци.

„Мачото наистина се завръща“, помисли си тя, припомняйки си забележката на Йонан при задържането.

Киралте изчака да седнат срещу него, изправи се на стола си и протегна ръка към Амая.

- Най-после благоволихте да дойдете да ме видите, инспекторке, чаках доста дълго, но държа да кажа, че си заслужаваше. Как сте? Как е домочадието?

Амая пренебрегна протегнатата му ръка и след няколко секунди той я прибра.

- Господин Киралте, ако съм дошла днес дотук, то е само защото сте обещали да разкриете къде се намират останките на Лусия Агире.

- Както желаете, инспекторке, ваша воля, но честно казано, очаквах да сте по-любезна, защото ще допринеса за славата ви на ченге легенда - ухили се той.

Амая просто чакаше, без да сваля очи от него.

- Господин Киралте... - заговори съдията.

- Млъкнете - сряза го Киралте. Съдията го погледна видимо ядосан. - Вие мълчете, господин съдия, всъщност не знам какво, по дяволите, търсите тук, мълчете или няма да обеля нито дума, благодарете се, че ви позволявам да присъствате, защото пределно ясно заявих, че ще разговарям само с инспекторката Саласар, помните ли?