Долорес Редондо - Зовът на костите

Той измърмори някакво извинение и запита Сан Мартин дали според него трупът е бил там през цялото време и дали е донесен веднага след настъпването на смъртта. Сан Мартин му отговори, че да, че останките от ларви съответстват на фауната, типична за района при първите фази, но че ще се произнесе окончателно, след като направи съответните анализи.

Съдията се изправи и тръгна към съдебната секретарка, която си водеше бележки от разумно разстояние.

Амая остана на колене още няколко секунди, оглеждайки намръщено трупа.

Йонан я наблюдаваше в очакване.

- Да я вдигаме ли вече? - попита един от експертите, сочейки трупа.

- Още не - отвърна Амая, без да откъсва поглед от тялото. - Господин съдия - махна тя с

ръка.

Съдията се обърна услужливо към нея и се приближи.

- Киралте не каза ли, че ако е разговарял с мене навреме, е шял да си спести четирите месеца гниене в затвора. Това каза, нали?

- Да, точно това, макар че, след като си призна за убийството, не знам как е очаквал това да стане.

- Аз мисля, че знам... - прошепна тя като на себе си.

Маркина й подаде ръка, която тя погледна с учудване и я пренебрегна, стана и заобиколи гроба.

- Докторе, ако обичате, ще разрежете ли чувала още малко?

- Разбира се.

Той продължи разреза надолу и разтвори чувала до нивото на коленете.

Полата, която Лусия Агире бе облякла с раирания си пуловер, беше свита под тялото й, а бельо отдолу нямаше.

- Вече предположих сексуално насилие, често се среща в подобни случаи и не бих се изненадал, ако е извършено след смъртта - каза съдебният лекар.

- Да, като побесняла фурия е дал воля на всичките си фантазии, но не това търсех. - С безкрайно внимание тя разтвори чувала на двете страни. - Йонан, ела насам. Хвани найлона и го дръпни така, че да не влезе пръст.

Йонан кимна и подавайки фотоапарата на един от експертите, клекна и хвана найлона с две ръце.

Амая коленичи до него, опипа дясното рамо на жертвата и внимателно продължи надолу по ръката, която заради страничното положение на трупа бе останала скрита под тялото. Използвайки двете си ръце, Амая пъхна пръсти под тялото на нивото на бицепса и с леко дръпване извади ръката.

Йонан се стресна, загуби равновесие и седна на земята, но не изпусна найлона.

Ръката беше ампутирана от лакътя надолу с точен и решителен срез, а липсата на кръв позволяваше да се видят закръглената кост и сухата тъкан около нея.

Силна тръпка премина по тялото на Амая. За секунда всичкият студ на света се съсредоточи в гръбначния й стълб и я разтърси като електрически заряд, което я накара уплашено да отстъпи.

- Шефке... - обади се Йонан, връщайки я в реалния свят.

Тя го погледна в очите и той кимна с разбиране.

- Да си вървим, Йонан - нареди Амая, свали ръкавиците и затича към колата.

Изведнъж спря, обърна се и каза на съдията.

- Господин съдия, обадете се в затвора и поискайте да следят Киралте много отблизо, ако трябва, някой да стои при него.

Съдията държеше джиесема си в ръка.

- Защо? - попита той, свивайки рамене.

- Защото ще се самоубие.

Беше отстъпила волана на Йонан - винаги го правеше, когато бързаше и имаше нужда да помисли. Той беше добър шофьор и успяваше да намери точното равновесие между сигурното шофиране и желанието да настъпи газта, на което тя самата би се поддала. Само за трийсет минути стигнаха от Асанса до Памплона. В крайна сметка не бе заваляло, но облаците бяха предизвикали ранно свечеряване без звезди и луна, от което светлините на града изглеждаха приглушени. Още с влизането си на паркинга пред затвора видяха линейката със загасени фарове.

- Мамка му - промълви Амая.

Един надзирател чакаше на входа и им махна да влязат през страничен коридор, без да минават през скенера за проверка. Затичаха напред, слушайки обясненията му.

- Санитарите и лекарят на затвора са при него. Явно е погълнал нещо, смятат, че може би е отрова за мишки. Най-вероятно някой от затворниците, които чистят, му я е доставил на добра цена, обикновено я използват помежду си, за да тровят храната или да я смесват с дрога; в малки дози предизвиква стомашни болки и повръщане. Когато ни съобщиха, вече беше в безсъзнание сред повръщано и кръв, според мен си е изповръщал червата. Дойде за кратко в съзнание, но мисля, че не знаеше дори къде е.

Директорът, блед и притеснен, чакаше пред килията.

- Нищо не подсказваше, че...

Амая го подмина, без да спира, и погледна в килията. Миризмата на изпражнения и повръщано изпълваше всичко около Киралте, който лежеше на носилката интубиран и неподвижен. Дори през маската личаха големите рани около носа и устата. Един от санитарите пишеше нещо, а другият спокойно прибираше принадлежностите.