Долорес Редондо - Зовът на костите

- Вече съм готов с онова, което ми поръчахте вчера - каза той и отклони поглед към бюрото.

Тя като че ли се обърка за секунда.

- Ах, да. Вече си готов?

- Не беше трудно, както ви казах.

- Разказвай - подкани го тя и седна пред бюрото до него, отпивайки от кафето.

Йонан отвори един файл на компютъра си и зачете.

- Тартало, известен също като Тартаро или Торто, е същество от митологията на баските в Навара, невероятно огромен, силен и агресивен циклоп, който се храни с овце, девици и овчари, макар че в някои източници се явява и като пастир на собствени стада, но така или иначе, винаги като канибал. Подобни циклопи се срещат в цяла Европа, в Древна Гърция и Рим. Старите васкони от Страната на баските му придават огромно значение, макар че данни за появата му се срещат доста след началото на ХХ век. Той е самотник, обитава пещери, разположени в различни местности според района, но не така недостъпни като тези на богинята дух Мари, и по-скоро в близост до долините, където може да си набавя храна и да засища неутолимата си жажда за кръв. Отличителният му белег е единственото око в средата на челото и разбира се, костите, планини от кости, струпани до входа на пещерите, в резултат от чудовищния му апетит. Добавям ви две доста известни легенди за срещите му с пастири и как е погълнал повечето от тях. Включил съм и историята, според която паднал и се удавил в един кладенец, след като един овчар му избол окото, ще ви хареса.

В Сегама разказват, че Тартало бил човек с гигантски ръст, едноок великан, който живеел в местност, наречена Тарталоечета („Къщата на Тартало“), в близост до планината Садар. Оттам правел набези по долини и възвишения, отвличал агнета и хора, изпичал ги и ги

изяждал.

В един от случаите двама братя вървели по една пътека. Връщали се от събор в съседното село, където били продали овцете си и чудесно се позабавлявали. Както си вървели и разговаряли оживено, изведнъж онемели - пред тях се изстъпил Тартало.

Опитали се да избягат, но не успели.

Великанът ги вдигнал наведнъж, по един във всяка ръка, и ги отнесъл в пещерата си. Там ги хвърлил в един ъгъл и се захванал да кладе огън. Струпал голяма клада с дъбови дънери, а отгоре сложил огромна скара. Братя треперели от страх. После великанът хванал единия от тях, онзи, който му се сторил по-закръглен, умъртвил го с един удар и го метнал да се пече. Вторият овчар заплакал горчиво, като видял трагичната кончина на брат си, който много скоро изчезнал в зейналата паст на чудовището. След като погълнал отвратителния си обяд, великанът сграбчил младежа и го хвърлил върху купчина овчи кожи.

- Тебе трябва още малко да те угоя - рекъл презрително, кискайки се обидно и гръмогласно. И добавил: - Но за да не избягаш, ще ти сложа ей този пръстен.

Речено-сторено. Надянал му великанът вълшебен пръстен, който говорел с човешки глас и непрекъснато повтарял:

- Тук съм! Тук съм!

После Тартало легнал и преспокойно захъркал.

Овчарят разбрал какъв ще бъде краят му, ако не направи нещо, за да го избегне, и решил някак да избяга, преди чудовището първо да го угои, а после да го разкъса. Допълзял предпазливо до огъня, взел ръжена и го нагорещил до червено. Стиснал го с две ръце, промъкнал се до хъркащия Тартало и забил шиша в единственото око на челото му.

Озверял от ярост и болка, исполинът заревал гръмогласно, скочил на крака и заразмахвал ръчища, търсейки младежа, забил нажежения шиш в окото му.

Но овчарят с невероятна ловкост избягвал бесните атаки на своя враг. Накрая пуснал затворените в пещерата овце, а той самият се загърнал в една кожа, та великанът, застанал на входа на пещерата, да не разбере, че бяга.

Почти се бил измъкнал, когато вълшебният пръстен записукал:

- Тук съм! Тук съм!

Така, разбира се, насочвал Тартало, който независимо от огромната си снага тичал като лос след дръзкия овчар.

Момъкът се боял, че трудно ще избяга, и тичал с все сили с надеждата да се скрие в гората, ала пръстенът водел великана с пискливото си повтаряне:

- Тук съм! Тук съм!

Овчарят видял, че ще бъде застигнат, и ужасен от страховития гняв на великана, който напредвал с див рев и клетви, взел героично решение: откъснал пръста си, на който бил надянат пръстенът издайник, и го хвърлил в един кладенец.

- Тук съм! Тук съм!

Следвайки указанията на пръстена, Тартало се хвърлил с главата напред в кладенеца и се удавил.

- Прав си - усмихна се Амая, - много хубава история и личи колко ти харесва.