Долорес Редондо - Зовът на костите

Падуа въздъхна.

- Ампутация на ръката от лакътя надолу с назъбен, но остър предмет, нещо като електрическа резачка или циркуляр. Как ви се струва, госпожо инспектор?

Амая съедини длани, опря показалци до устните си и постоя така няколко секунди, преди да заговори.

- За момента ми се струва случайно. Може да й е отрязал ръката, за да свали пръстен, брачната халка, за да затрудни разпознаването, макар че, след като се е намирал в собствения си дом, в това не би имало особен смисъл... виждала съм подобни неща. Освен ако няма нещо друго...

- Има и друго - потвърди той. - Отидох до Логроньо и се срещнах с полицаите, работили по случая. Те ми казаха нещо, което ми напомни още повече за случая с Йоана Маркес: убийството било брутално и нескопосано, престъпникът бил обърнал къщата наопаки, дори ножът, който използвал, бил взет от кухнята на жена му, а после го захвърлил окървавен до тялото. Пробождайки жертвата, той самият се порязал, но изобщо не обърнал внимание, така че оставил кървави следи из цялата къща, дори уринирал в тоалетната, без да пусне казанчето. Всичките му действия били жестоки и недодялани като него самия. Ампутацията обаче била извършена след смъртта, почти без капка кръв, с чист разрез до ставата. Не били открити нито отрязаният крайник, нито използваният инструмент. - Амая закима с интерес. - Срещнах се с директора на затвора. Той ми каза, че в момента на самоубийството затворникът се е намирал от няколко дни зад решетките, не показвал признаци за разкаяние, нито за депресия, нормално при подобни случаи. Бил спокоен и отпуснат, имал апетит и спял като пън. Понеже бил в период на адаптация, прекарал няколко дни сам в килията и не го посетил нито един роднина или приятел. И изведнъж една нощ, без никакъв сигнал, че се готви да извърши подобно нещо, взел, че се обесил в килията си, а това със сигурност му е коствало доста труд, повярвайте, защото в тази тясна кутийка няма нито една издатина толкова нависоко, че да увисне на нея. Направил го седнал на пода, което изисква много силна воля. Надзирателят го чул да се дави и вдигнал тревога. Когато влезли, бил още жив, но преди да дойде линейката, издъхнал.

- Оставил ли е предсмъртно писмо?

- И аз това попитах, директорът ми каза, че е оставил „нещо от тоя род“.

- Нещо от тоя род?

- Обясни ми, че бил надраскал нещо безсмислено на стената, като издълбал мазилката с дръжката на четката си за зъби - отвърна лейтенантът и извади от един плик снимка, която постави върху масата и я завъртя към нея. Една-единствена, съвсем четлива дума.

ТАРТАЛО.

Амая вдигна смаяно очи, търсейки отговор от Падуа. Той се усмихна доволно и се облегна назад на стола.

- Виждам, че успях да привлека вниманието ви, госпожо инспектор. Тартало, написано по същия начин както в бележката, която Медина остави на ваше име - продължи той и сложи върху масата прозрачен джоб, в който имаше плик, адресиран до инспектор Саласар.

Амая замълча, претегляйки всичко, което лейтенант Падуа й бе разказал през последния час. Колкото и да се мъчеше, не успяваше да намери смислено и задоволително обяснение за това как бе възможно двама обикновени, несръчни и неорганизирани убийци да осакатят по еднакъв начин жертвите си, без да оставят следи как са го извършили, и то при изобилието от улики навсякъде другаде на местопрестъплението, и как така бяха избрали една и съща и доста рядко употребявана дума, за да подпишат деянието си.

- Добре, лейтенант, виждам накъде биете, но не знам защо ми разказвате всичко това, в крайна сметка жандармерията се занимава със случая на Йоана Маркес, в нейните правомощия е и транспортирането на затворници. Случаят, ако има такъв, е ваш - каза тя и побутна снимките към Падуа.

Той ги взе, загледа се мълчаливо в тях и звучно въздъхна.

- Проблемът, инспектор Саласар, е, че няма да има случай. Направих тези разкрития на своя глава, въз основа на онова, което ми разказа надзирателят. Случаят със затворника от Логроньо е на Националната полиция и официално е прекратен, този на Йоана Маркес -също, след като сега убиецът й е вече мъртъв. Всичко, което ви разказах, съм го споделил с моите началници, но те не виждат достатъчно основания за започване на разследване.

Подпряла глава на едната си длан, Амая слушаше внимателно, хапейки горната си устна.

- Какво искате от мен, Падуа?

- Искам да се уверя, че между двете престъпления няма връзка, госпожо инспектор, но ръцете ми са вързани, от друга страна, в крайна сметка вие също сте замесена, а това - каза той, побутвайки отново писмото към нея - е за вас.