Долорес Редондо - Зовът на костите

- Както казах, той е изтъкнат член на „Опус Деи“ и е осведомен в подробности за всичко ставащо в Навара, а подчертаният му интерес може би се дължи на това, че както той сам каза, се боят от възможния елемент на омраза или отмъщение срещу църквата, заради, как го нарече той, зле разбрано историческо виждане.

- Виждане, което ти май споделяш.

Той я погледна изненадано.

- Забелязах как реагирахте двамата с инспектор Ириарте снощи. Мисля, че бяхте по-разтревожени от енорийския и от капелана.

- Това е, защото майката на Ириарте е от Арискун, както и моята баба, а за всеки местен човек случката в църквата е твърде сериозна...

- Да, вече чух изложението на отец Сарасола за тревогата, обхванала населението, предвид неговите разбирания, но какво точно има предвид?

- Вие сте от долината, със сигурност сте чували разкази за аготите.

- За аготите? Имаш предвид онези, които са живели в Босате?

- Живели са из цялата долина на Бастан и Ронкал, но се събрали в едно гето в Арискун, което сега се нарича квартал „Босате“. Какво още знаете за тях?

- Малко неща, честно казано. Че са били занаятчии и не напълно интегрирани.

- Отбийте колата - нареди Йонан.

Амая го погледна изненадано, но не възрази, потърси оширение вдясно, спря и се обърна на седалката си, за да проучи изражението на младши инспектор Ечайде, който шумно въздъхна, преди да заговори.

- Историците не са на едно мнение за произхода на аготите. Смятат, че са дошли в Навара през Пиренеите, търсейки спасение от войни, глад, чума и религиозни гонения през

Средновековието. Най-разпространената теория е, че са били катари, членове на религиозна общност, преследвана от Светата църква; други ги смятат за готи дезертьори, намерили подслон в лазаретите на Южна Франция, където се заразили от проказа - една от причините да всяват страх. Има и друга теория, според която те са смесица от изгнаници и парии, докарани да слугуват на местния феодал по онова време, Педро де Урсуа, чийто укрепен замък още стои в Арискун. Не е изключено точно заради това да са се заселили предимно в „Босате“

- Да, горе-долу такава беше и моята представа за тях, група от заточеници, прокажени или катари бегълци, установила се в долината през Средните векове. Но каква връзка би могло да има това с оскверняванията на църквата в Арискун?

- Голяма. Аготите са живели с векове в „Босате“, без да им се позволява да се приобщят към местното население. Третирали ги като по-долна категория, нямали право да живеят в друг квартал, да въртят търговия, нито да сключват брак с хора, които не са аготи. Занимавали се с дърводелство и кожарство, понеже тези занаяти били смятани за нездравословни, освен това ги задължавали да пришиват на дрехите си отличителен знак, та да ги разпознават, и дори да дрънкат със звънче, за да съобщават за присъствието си, досущ като прокажените. И както често се е случвало в историята, Църквата не спомогнала ни най-малко за тяхната интеграция, напротив. Знае се, че са били християни и че зачитали и спазвали католическите обреди, но Църквата се отнасяла към тях като към парии. Кръщавали ги в отделен купел, а използваната в тях светена вода се изхвърляла. Не им се позволявало да се приближават до олтара и често ги принуждавали да стоят в дъното на храма и да влизат в храма през друга, по-малка врата. В Арискун например ги отделяли от останалите богомолци с решетка, но тя била премахната заради дълбокия срам, който това отношение предизвиква дори днес у жителите на Арискун.

- Чакай да видя дали съм разбрала: ти ми казваш, че сегрегацията на определена расова общност през Средновековието е историческата причина, на която се позовава отец Сарасола, за да обясни оскверняването на църквата в Арискун днес?

- Точно така - потвърди Йонан.

- Сегрегация като тази, от която страдали евреи, маври, цигани, знахарки, бедняци и така нататък. Ако на всичко отгоре ми кажеш, че са ги подозирали, че може би пренасят проказата, не е нужно да добавяш повече. Само споменаването на тази страшна болест сигурно е било достатъчно, за да държи в ужас цялото население. От друга страна, в долината на Бастан са били изгорени на клада десетки жени, нарочени за магьосници, в много от случаите наклеветени от собствените си съседи, нищо че открай време живеели в долината. Всяко поведение извън рамките на „нормалното“ будело подозрения за връзки с дявола, но този тип отношение към различните общности или етноси се е наблюдавал в цяла Европа, няма страна без подобен епизод в своята история. Аз не съм историчка, Йонан, но знам, че по онова време Европа е воняла на човешко место, изгорено на кладите.