Долорес Редондо - Зовът на костите

- Не се притеснявай, Амая, всичко ще е наред; ако се забавиш, ще му дам биберона.

- Ще се върна навреме - каза тя, погали главичката на сина си и го целуна по мястото на още незатворените фонтанели.

Църквата „Сан Хуан Баутиста“ в Арискун светеше отвътре в зимната нощ, за разлика от стройната кула на камбанарията, щръкнала гордо в мрака като безмълвен страж. В портика пред южната фасада, откъдето се влизаше в храма, се виждаха неколцина униформени полицаи, насочили фенери към ключалката.

Амая паркира на улицата и събуди младши инспектор Ечайде, който беше задрямал на съседната седалка, заключи колата и прескочи ниския тухлен зид пред църквата.

Поздрави полицаите и влезе в храма. Протегна ръка към купела със светена вода, но мигом я отдръпна, когато усети миризмата на изгоряло, която се носеше във въздуха и й напомняше за гладени дрехи и прогорен плат. Видя инспектор Ириарте да разговоря с двама потресени свещеници, които закриваха уста с ръце, вперили очи в олтара. Зачака, наблюдавайки оживлението, настъпило при пристигането на доктор Сан Мартин и съдебния секретар, като се питаше какво търсят двамата там.

Ириарте се приближи.

- Благодаря ви, че се отзовахте, госпожо инспектор; здрасти, Йонан - поздрави ги той. -През последните седмици тази църква е била обект на няколко поредни посегателства. Първо някой се промъкнал посред нощ и строшил на две купела за кръщение. Следващата седмица пак влезли, но този път нацепили с брадва една от скамейките на първия ред, а сега и това - посочи той към олтара, където личаха следите от малък потушен пожар. Някой влязъл с факла и подпалил покривките на олтара, те, за щастие, са от метални нишки и горят бавно. Капеланът, който живее наблизо и през последните седмици добил навика да наглежда църквата, видял светлина вътре и се обадил на спешния телефон. При пристигането на патрулката огънят вече бил угаснал, а от посетителя или посетителите нямало и следа.

Амая го погледна очаквателно, стисна устни и направи физиономия, която явно показваше недоумението й.

- Добре де, акт на вандализъм, оскверняване или както щете го наречете, но не виждам как ние можем да ви помогнем.

Ириарте театрално повдигна вежди.

- Елате и вижте сама.

Доближиха се до олтара, инспекторът се наведе и повдигна един чаршаф, под който се видя нещо подобно на суха жълта бамбукова пръчица с очевидни следи от обгаряне в единия й край.

Амая погледна смаяно доктор Сан Мартин, който се наведе удивен.

- Боже мили! - възкликна той.

- Какво има? - попита Амая.

- Това е майру-бесо - прошепна лекарят.

- Моля?

Докторът дръпна чаршафа и откри втора купчинка счупени пръчици заедно с дребните костици, оформящи ръката.

- По дяволите, та това е ръчичка на дете - възкликна Амая.

- От скелета на дете - уточни Сан Мартин. - Вероятно на по-малко от годинка, костите са много дребни.

- Мамка му...

- Това е майру, госпожо инспектор, майру-бесо означава ръка от детски скелет.

Търсейки потвърждение на думите на Сан Мартин, Амая погледна към Йонан и забеляза, че е видимо пребледнял, докато разглеждаше обгорелите останки.

- Ечайде?

- И аз съм на същото мнение - каза той полугласно, - това е майру-бесо, а за да е наистина такова, трябва да е от труп на невръстно дете, починало, преди да бъде кръстено. Някога вярвали, че тези кости имат магически свойства, че предпазват тези, които ги използват като факла, и че димът от тях действа упойващо и може да приспи обитателите на дадена къща или на цяло село, докато приносителите им вършат своите „вещерски“ безчинства.

- С една дума, имаме осквернена църква и осквернено гробище - уточни Ириарте.

- В най-добрия случай - прошепна Йонан Ечайде.

Амая не пропусна да забележи как Ириарте кимна на Йонан да се отдели от групата и как двамата разтревожено заговориха, поглеждайки към олтара, докато тя слушаше обясненията на лекаря и коментарите на младши инспектор Сабалса.

- Както самоубийствата, така и оскверняванията на трупове рядко стават публично достояние, защото предизвикват силен отзвук сред обществото, а понякога имат и призивен ефект, но тези случаи са по-чести от изнесените в медиите. С вълната имигранти от Хаити, Доминиканската република, Куба и някои райони на Африка нахлуха и религиозни практики, донесени от тези страни, които се радват на добър прием сред европейците. Магическите ритуали добиха широко разпространение през последните години, а за призоваване на духовете на мъртвите се изискват човешки кости, така че оскверняванията на ниши и гробници доста зачестиха. Миналата година при рутинна проверка за наркотици била засечена кола, в която открили петнайсет човешки черепа, измъкнати от различни гробища на Коста дел Сол и пътуващи за Париж. Явно достигат значителна цена на черния пазар.