Долорес Редондо - Зовът на костите

- С една дума, тези кости може да идват отвсякъде... - заключи Сан Мартин.

Йонан отново се присъедини към тях.

- Чак отвсякъде не, убеден съм, че са задигнати оттук, от Арискун или от съседните селища. Истина е, че човешки кости се използват при много религиозни обичаи, но поверията за майру-бесо са разпространени само в Страната на баските, Навара и френските територии, населени с баски. Когато получим от доктор Сан Мартин подробностите около смъртта, ще знаем къде да търсим.

Той се обърна и се отдалечи към другия край на църквата под учудения поглед на Амая. Тя познаваше Йонан Ечайде от три години и през последните две възхищението и уважението й към него бяха нараствали с едри крачки. Антрополог и археолог по образование, той бе дошъл в полицията направо от университета и макар да не беше полицай от кариерата, Амая харесваше и винаги търсеше леко романтичното му виждане за нещата и сговорчивия му и незлоблив характер, който тя високо ценеше. Затова бе толкова смаяна от неговата настойчивост, почти упорство, да даде определена насока на случая. Тя прикри изненадата си и се сбогува със съдебния лекар, но от ума й не излизаше начинът, по който инспектор Ириарте се бе съгласил с казаното от Йонан Ечайде, докато очите му тревожно обхождаха стените на храма.

Чу, че Ибай плаче, още като пъхна ключа в бравата. Бутна вратата с гръб и затича нагоре по стълбите, събличайки палтото си. Водена от настоятелния плач, влезе в стаята, където синът й направо се дереше в люлката. Тя се огледа и гневът й още повече нарасна и сви стомаха й на топка.

- Джеймс - извика ядосано, докато вдигаше бебето от люлката.

Джеймс влезе в спалнята с шишето с биберона в ръка.

- Защо го оставяш да плаче така? Та той е отчаян! Мога ли да знам какво правеше?

Джеймс спря насред път и вдигна шишето с биберона като неоспоримо доказателство.

- Нищо му няма, Амая, плаче, понеже е гладен и аз се опитвах да реша проблема, време му е за ядене, а той, както знаеш, е точен като часовник. Изчаках няколко минути, но като видях, че те няма и той все повече хленчи...

Тя прехапа език. Знаеше, че в думите на Джеймс няма никакъв упрек, но все пак я засегнаха като обида. Обърна му гръб, седна в люлеещия се стол и нагласи бебето.

- Изхвърли тая гадост - каза.

Чу го как въздиша търпеливо на излизане.

Решетки, балкони и балкончета. Триетажна плоска фасада. В Архиепископския дворец на площад „Санта Мария“ се влизаше през скромна, посивяла от времето дървена врата. Вътре ги посрещна свещеник, облечен в елегантен костюм с висока якичка; той се представи като секретар на архиепископа и ги поведе по широко стълбище към първия етаж. Въведе ги в една зала, където ги помоли да почакат, докато съобщи за пристигането им, и изчезна безшумно зад окачен на тавана килим. Върна се само след няколко секунди.

- Оттук, моля.

Залата, в която ги приеха, беше изключително красива и Йонан прецени, че най-вероятно заема голяма част от челната фасада на първия етаж, прекъсната от четири балкона с тънки железни решетки, сега затворени пред пронизващия студ на памплонската сутрин. Архиепископът ги посрещна прав до писалището си и се здрависа с твърда ръка, докато главният комисар ги запознаваше.

- Монсеньор Ландеро, представям ви инспектор Саласар, началник на отдел „Убийства“ в Окръжната полиция на Навара. А това е младши инспектор Ечайде. Отец Локин, енорийски свещеник на Арискун, с когото мисля, че се познавате.

Амая забеляза мъжа на средна възраст, който бе застанал до най-близкия балкон и гледаше навън; беше облечен в черен костюм, в сравнение с който този на секретаря изглеждаше евтин.

- Позволете ми да ви представя отец Сарасола. Той присъства на това заседание в качеството на съветник.

Тогава Сарасола се приближи и стисна решително ръцете им, вперил очи в Амая.

- Много съм слушал за вас, госпожо инспектор.

Амая не отговори, кимна леко за поздрав и седна. В това време Сарасола се върна на мястото си до прозореца и обърна гръб на залата.

Архиепископът, монсеньор Ландеро, беше от хората, които не могат да държат ръцете си мирни, докато говорят, и затова взе една химикалка, пъхна я между дългите си бледи пръсти и започна да я върти, с което привлече вниманието на присъстващите изцяло върху себе си. За всеобща изненада обаче не той, а отец Сарасола заговори.

- Благодаря ви за проявения интерес към случая, който ни занимава и тревожи - каза той, обръщайки се да ги погледне, но без да мърда от мястото си до балкона. - Известно ми е, че вчера сте били в Арискун след, нека го наречем, нападението, а предполагам, че са ви уведомили и за предишните събития. Въпреки това позволете да ги повторим още веднъж. Преди две седмици, посред нощ, някой проникнал в църквата, разбивайки вратата на сакристията. Вратата е най-обикновена, с елементарна заключалка и без аларми, така че явно не са се затруднили, само дето не посегнали на парите в касичката като нормалните крадци, а с един удар строшили на две купела за кръщение - произведение на изкуството на повече от четиристотин години. Миналата неделя, също призори, влезли отново и се нахвърлили с брадва върху една от скамейките, насекли я на парчета, не по-големи от ръката ми, а вчера осквернили за пореден път храма, като подпалили олтара и подхвърлили там тази ужасия с костите.