Долорес Редондо - Зовът на костите

Но има една друга брънка от пъзела, брънка, която разследващите търсят през цялото време: основната част, способна да освети цялата сцена, при което всичко си идва на мястото и се изяснява напълно. Понякога тази част е в състояние да срине цялата линия на разследването и да обезсмисли труда на десетки души в продължение на месеци. Друг път става дума за дребна, незначителна на вид, но бляскава подробност, която може да се прояви под различни форми: свидетел, който решава да проговори, бележка от банкомат, резултати от анализ, списък на телефонни обаждания или недотам малка лъжа, която излиза наяве. С разкриването на тази мъничка част от големия пъзел всичко добива смисъл. И тъмата изведнъж се разсейва.

Това е възможно да се случи за миг. Разликата между това да не разполагаш с нищо и да имаш всичко се свежда до една подробност, но щом тази частица бъде поставена, разследващият знае, че е успял, че вече е пипнал убиеца. Понякога това вълшебно усещане идва преди уликата, която го доказва; друг път уликата така и не се появява.

Нямаше и следа от слънцето, което предишната сутрин бе сгряло душата й и бе спомогнало за разсейването на мъглата. Валеше по добре познатия на бастанци начин, който безпогрешо показваше, че дъждът няма да спре през целия ден.

Беше рано, така че подкара колата си към ,Чокото“ и спря пред задния вход на работилницата. Сестра й вече действаше - хлебари и сладкари по традиция стават призори. Амая бутна открехната врата и влезе в ярко осветеното помещение, където неколцина работници вече бяха запретнали ръкави. Тя ги поздрави и се запъти към задната част. Росаура се усмихна, като я видя.

- Добро утро, ранобуднице, ти какво си: полицайка или сладкарка?

- Полицайка, която моли за едно кафе със сладкиш.

Докато Рос приготвяше кафетата, Амая надникна през витрината и огледа замислено цеха.

- Снощи идвах тук.

Рос замръзна с чинийка в ръка и я погледна много сериозно.

- Дано не ти е неприятно, имах нужда да помисля или да си припомня, не знам точно кое от двете...

- Понякога забравям, че това място сигурно те изпълва с ужас.

Амая не отговори, не можеше да каже нищо. Остана загледана в сестра си и след няколко секунди сви рамене.

Рос постави кафетата и сладкишите на ниската масичка пред дивана, седна и подкани с ръка сестра си да стори същото. Изчака я да се настани, но не посегна към кафето си.

- Аз знаех.

Амая я погледна смутено, питайки се какво има предвид.

- Знаех какво става - повтори Рос с треперещ глас.

- За какво... говориш?

- За това, което правеше ама.

Амая се наведе още към нея и постави ръката си върху нейната.

- Нищо не сте могли да направите, Рос, прекалено малки сте били. Забелязвали сте го, разбира се, но при нея всичко беше толкова объркано... Колко му е да заблудиш две невръстни деца.

- Нямам предвид това, че ти отряза косата или че отказваше да танцува с теб, нито ужасните подаръци, които ти правеше. Една нощ от многото, в които ти настояваше да легнеш при мен, така плътно долепена, че се изпотявах, изчаках да заспиш и се шмугнах в твоето легло.

Амая спря с чашата насред път. Ръцете й затрепериха, не силно, но се наложи да остави чашата на масата. Несъзнателно затаи дъх.

- Ама дойде да ме види, мислеше, че си ти, разбира се. Аз вече се бях унесла, но изведнъж я чух, съвсем наблизо, чух много ясно какво каза, тя каза: „Спи, малка мръснице. Ама няма да те изяде днес“. И знаеш ли какво направих, когато тя си тръгна, Амая? Станах и се върнах да легна до теб, полумъртва от страх. От този ден нататък го знаех. Затова винаги ти позволявах да спиш при мен, но съм убедена, че и тя по някакъв начин го е знаела, може би защото усети, че съм почнала да я дебна, да я наблюдавам, докато тя наблюдаваше теб. Не съм го разказвала никога на никого. Съжалявам, Амая.

Постояха така мълчаливо няколко секунди, които им се сториха цяла вечност.

- Не се измъчвай, не си могла нищо да направиш. Само айта е можел да направи нещо. Той е бил отговорният възрастен, той е трябвало да ме защити, но не го е направил.

- Айта беше добряк, Амая, той само искаше всичко да върви както трябва.

- Но е грешал; не по този начин се оправят работите в едно семейство. Той е защитил нея и е принудил едно деветгодишно момиченце да напусне дома си, да живее разделено от баща си и сестрите си. Пратил ме е на заточение.

- Направил го е, за да те предпази.

- Това си повтарях през годините. Но сега съм майка и знам едно: че бих защитила сина си независимо от Джеймс, независимо от мен самата и се надявам и Джеймс да е готов на същото.