Долорес Редондо - Зовът на костите

- Тогава трябва да се приспособиш и да го преживееш спокойно, ако лятото не е добро, не е задължително и есента да е лоша.

Амая помълча няколко секунди.

- Говориш като специалист.

- И съм специалист - съгласи се жената, без да се изчерви, - както и ти. Според мен трябва да струпаш на куп всички тия книги, видеофилми и списания и да им драснеш кибрита. Ще се почувстваш по-добре и ще можеш да пристъпиш към изпълнението на своята мисия. - Тя каза последното изречение, сякаш имаше предвид точно определено задължение.

Амая се обърна и я погледна с любопитство.

- Спри тук, ако обичаш - обади се неочаквано спътницата й, сочейки отбивката към горския път. - Ще повървя още малко.

Амая спря колата и жената слезе; после се наведе, за да се вижда лицето й:

- И не се притеснявай толкова много, справяш се отлично.

Амая понечи да каже нещо, но тя затвори вратата и пое нагоре по черния път. Когато отново потегли, забеляза, че жената е забравила нещо върху седалката, и като го погледна внимателно, го позна. Натисна спирачки и отби встрани. Постоя така няколко секунди, загледана в предмета, без да го докосва. Не вярвайки на очите си и с треперещи пръсти взе облото камъче и го обърна, за да види остатъка от цимент, който дълго време го бе държал

закрепено към входната алея пред дома и.

С утрото настъпи необичаен слънчев ден. Остатъците от мъгла скоро щяха да изчезнат, ако небесното светило продължеше да излива такава топлина. Амая почти изпита благодарност, винаги беше благодарна на слънцето, но днес то й осигуряваше и идеална възможност да прикрие синината на скулата си зад големи черни очила.

Ириарте я бе закарал до Памплона, но като се изключеха няколкото му думи около новостите по случая, бе шофирал тихо и мълчаливо, вперил очи в пътя. На входа бе зърнала Монтес, който я бе поздравил с едно срамежливо „добър ден“, и тя едва ли не с радост бе установила, че и неговото лице не е в по-добро състояние от нейното. Долната му устна беше видимо подута, а тъмната цепнатина по средата приличаше на причудлив пиърсинг.

От кабинета на комисаря излезе полицай и ги повика. Всички бяха в униформа, с изключение на Монтес, който носеше елегантен и със сигурност скъп морскосин костюм.

Освен комисаря на дългата маса за съвещания седяха полицаите от вътрешния отдел, взимали показанията по време на събитията. Амая не пропусна да забележи как очите и на двамата се спряха върху синината на скулата й, едва прикрита от грима, и върху устната на Монтес.

- Както ви е известно, измина година, откакто инспектор Монтес бе отстранен заради случилото се на паркинга пред хотел „Бастан“ в Елисондо. През това време инспектор Монтес трябваше да се подложи на препоръчаното лечение. Пред мен са докладите и те са благоприятни за възстановяването му на служба. Началник Саласар, инспектор Ириарте, вие бяхте с инспектор Монтес по време на събитията. Бихме искали да чуем мнението ви по въпроса. Смятате ли, че инспекторът е готов да се върне на работа?

Ириарте крадешком погледна към Амая, преди да заговори.

- Аз бях свидетел на случката и през месеците, през които беше отстранен, съм виждал инспектора неведнъж, когато се отбиваше в участъка да поздрави колегите си. Поведението му... - тук той се поколеба достатъчно, за да го забележи Амая, въпреки че останалите не дадоха вид за това - беше нормално при всички тези случаи и по мое мнение е готов да се върне на работа.

Амая въздъхна.

- Госпожо инспектор - обърна се към нея комисарят, давайки й думата.

- Отстраняването на инспектор Монтес наложи промени, които целият екип бе принуден да поеме с лични жертви и усилия. Мисля, че е добре да се върне час по-скоро.

Докато говореше, усети изненадата, която думите й предизвикаха у присъстващите.

- Инспектор Монтес - обади се комисарят.

- Искам да благодаря за доверието, което ми гласуват инспектор Ириарте и началник Саласар. Преди седмица щях да приема с удоволствие, но след един разговор с близък човек, реших, че по-разумно би било да продължа с лечението още няколко месеца.

Амая го прекъсна.

- С ваше позволение, господин комисар. Разбирам, че инспекторът иска да продължи лечението си, но не виждам пречка да го довърши и след като се върне на работа. Екипът куца, хората се претоварват, извънредни часове, дежурства...

- Добре - отсъди комисарят, - споделям мнението ви. Монтес, връщате се на работа още утре. На добър час - допълни той и му протегна ръка.