Долорес Редондо - Зовът на костите

Амая излезе, без да се бави, и докато чакаше, се наведе над чешмичката в коридора. Монтес спря на вратата на кабинета да поговори с Ириарте, но като я видя, каза довиждане на останалите и се приближи.

- Благодаря, аз...

- Никакво утре - прекъсна го тя. - Знам, че живеете в Елисондо, така че се включвате още сега, пътьом закарайте и Ириарте; и дано не ви липсва желание за работа. Имаме избягал заподозрян, когото не успяваме да открием, две коли патрулират пред една къща и пред една църква, имаме също така един осквернител и нещо още по-лошо. Така че запретвайте ръкави.

Монтес я погледна с усмивка.

- Благодаря.

- Да видим дали ще кажете същото и след седмица.

Мрачната картина, която бе обрисувала на Монтес, не беше далече от истината. Тя беше почти убедена, че нови осквернявания няма да има, но след отказа й да посочи Бенят Салдуа като виновник за нападенията, трябваше да продължи да дава „компенсации“ на Сарасола. Патрулката пред храма държеше стадото в кошарата и осигуряваше спокойствието на комисаря, след като му се бе наложило да обяснява защо патрулиращите не са били на мястото си последния път. Сега трябваше да се съсредоточи върху случая с Нурия. Ако всичко се развиваше по модела на предишните престъпления, целта на съпруга й беше да я прати на оня свят, за да изпълни странния си обет за послушание. Ясно беше, че нещата са се променили коренно в мига, в който жената бе престанала да се държи като жертва и се бе защитила; по този начин тя бе предизвикала обрат в съдбата си, която несъмнено е била да умре. Доста неприятна изненада за изрод, способен да дуе мишци само пред беззащитен човек. От друга страна, продължаваха да преглеждат случаите на домашно насилие и убийства в цялата страна, затруднявани допълнително от компетенциите на различните видове полиция. През следващия половин час обикаля с колата из Памплона, първо към предградията, после обратно към центъра, докато станеше време за срещата с Маркина. Когато часът наближи, паркира в подземния паркинг на площад „Кастильо“, надникна набързо в огледалото за обратно виждане, намести червената барета и опъна куртката на униформата - също червена, с герба на Навара върху гърдите, която днес бе облякла заради съвещанието в управлението.

Ресторантът на хотел „Европа“ беше сред най-добрите в Памплона и познавайки вкусовете на Маркина, не се изненада, че го е избрал. Кухнята тук беше по-традиционна, с по-малко примеси, това бе един от ресторантите, съумял да придаде на блюдата си по-модерен вид, който толкова много се ценеше в момента, като същевременно остави големичко парче месо или риба в чинията.

Амая забеляза как всички погледи се обърнаха към нея, когато влезе. Униформен полицай в елегантен ресторант беше като хлебарка върху сватбена торта.

- Имам среща - измърмори тя, докато минаваше покрай изпречилия се на пътя й салонен управител, и се отправи към масата, където я чакаше съдията, който стана на крака да я посрещне, опитвайки се да прикрие изненадата си. Тя му подаде ръката си в ръкавица, преди да е имал време да реагира.

- Съдия Маркина - поздрави.

Едва когато седна, свали ръкавиците.

- Идвате в униформа - промълви озадачено Маркина.

- Да, имах важно заседание, за което се изискваше униформа. Идвам направо оттам -излъга тя.

- ...И с оръжие... - добави той, кимвайки към пистолета, окачен на кръста й.

- Винаги ходя с оръжие, господин съдия.

- Да, но не го излагате на показ...

- О, съжалявам, че ви притеснявам, аз се гордея с униформата си.

Въпреки очевидното той побърза да отрече.

- Не, не ме притеснявате. - И за да го докаже, й се усмихна с онази негова усмивка. -Просто ме изненадахте.

Тя повдигна вежди.

- Вие настояхте да дойда днес, аз ви казах, че имам много важно заседание в управлението.

Съдията, изглежда, започваше да се ядосва, но й беше все едно.

- Да, права сте, аз ви помолих и вие приехте.

- Искам да ви благодаря за подкрепата и за решението да отворите случая Тартало.

- Вие не ми оставихте друг изход.

- Е, да прибавим и доказателствата.

- Разбира се, но първо се доверих на вас. Има ли някакъв напредък?

- Попаднахме на още един случай, който на пръв поглед се вписва във виктимологията, имаме и заподозрян, когото смятаме за съучастник. Цели две години измъчвал жена си, която е родом от Бастан, но тогава живеела в Мурсия; бил в затвора, но щом излязъл, тръгнал да я издирва. Смятаме, че отговаря на търсения от нас профил. Издали сме заповед за задържането му. Според нас подбудителят ги избира по профила, още не знаем как установява връзка с тях, но това несъмнено изисква време, докато се подготвят и докато животът им е на път окончателно да рухне; тогава само остава да им даде знак и те козируват.