Долорес Редондо - Зовът на костите

- Да, да, разбирам - отвърна Амая, доволна, че може да направи нещо за нея.

Заведе я до колата и задържа вратата, докато жената се настаняваше на седалката до шофьора. Забеляза, че е много млада, не й даваше повече от двайсет години. Под кафявото палто беше с кафяв клин и дълъг пуловер в същата гама. Сплетената на плитка коса падаше на гърба й, а кафявата кокалена диадема контрастираше с бледността на лицето, която първоначално бе отдала на уплахата. В ръцете си държеше някакъв малък предмет и си играеше с него; привидно бе възвърнала спокойствието си. Амая седна зад волана и отново

потегли.

- Често ли излизате на разходка?

- Винаги, когато мога, към края на бременността това е най-доброто упражнение.

- Да, знам, съвсем доскоро и аз бях във вашето положение, имам бебе на четири месеца и половина.

- Момче или момиче?

- Ами чаках момиче, но в момента на раждането разбрах, че е момче - отвърна Амая замислено.

- Вие момиче ли предпочитахте?

- Не, не става дума за това, просто беше малко странно, по-точно казано, смущаващо.

- Щом сте родили момче, значи така е трябвало да стане.

- Да - съгласи се Амая. - Явно така е трябвало да стане.

- Блазе ви! - възкликна девойката, без да отделя очи от нея. - Вие вече си имате бебе, нямате представа с какво нетърпение го чакам и аз.

- Да - усмихна се Амая, - чудесно е, но и много трудно... Понякога ми е мъчно за големия корем, нали разбирате, да го усещам тук, вътре, на сигурно място, на спокойствие, да го нося със себе си... - каза тя малко тъжно.

- Ясно, на мен пък ми се иска да му зърна личицето и всичко това да свърши - младата жена докосна корема си, - изглеждам направо ужасно.

- Не е вярно - възрази Амая.

И наистина не беше, въпреки оплакванията по лицето на младата жена не се забелязваше и следа от умора. Изглеждаше здрава и ведра, в тия времена, когато жените все повече отлагаха майчинството, една толкова млада майка беше цяло събитие.

- Не ме разбирайте погрешно, винаги, когато видя сина си, преливам от щастие, само че майчинството не е толкова идеално, както го представят по специализираните списания.

- О, на мен ли го казвате - усмихна се девойката. - Това не ми е първото.

Амая я погледна смаяно.

- Не се подвеждайте по вида ми, по-стара съм, отколкото изглеждам, а като си помисля, не се помня без дете в корема.

Амая не се обърна да я погледне, за да не издаде удивлението си. В главата й напираха десетки въпроси, до един неподходящи за жена, с която току-що се е запознала, след като за малко не я бе прегазила. Все пак зададе един:

- А как успявате да съчетавате грижите за децата с бременността? Питам, защото на мен ми е доста трудно хем да работя, хем да бъда добра майка.

Усети изпитателния поглед на своята спътничка.

- Аха, значи и вие сте от ония?

Съвсем наскоро бе чула същата фраза от устата на онази харпия, любителката на цветята, и сега си я спомни как обезглавяваше с нокът нежните кълнове на растенията.

Застана нащрек:

- Не знам какво имате предвид.

- Ами че сте от тези жени, които оставят другите да решават какво е да бъдеш майка. Преди малко споменахте списанията за млади майки. Вижте, майчинството е нещо доста по-първично и естествено и понякога всички тези правила, тестове и съвети само объркват майките.

- Нормално е да се стремиш да се справяш както трябва - възрази Амая.

- Така е, но този сремеж няма да изчезне, колкото и книги да прочетете. Повярвайте ми, Амая, няма по-добра майка от вас за вашето дете и то е детето, което е трябвало да родите -каза тя, стискайки предмета в ръката си, сякаш го месеше с пръсти.

Амая не помнеше да й е казвала името си, но се съсредоточи върху отговора.

- Да, но ме измъчват страшни съмнения и се чувствам безпомощна, страх ме е да не направя нещо, което да му навреди сега или в перспектива.

- Има само един начин, по който една майка може да навреди на децата си, и той е, ако ги лиши от обич. Колкото и да се грижи за тях, колкото и добре да ги храни, облича и възпитава, ако детето не получава обич, истинска и щедра майчина обич, то ще израсне емоционално недоразвито, с нездрава представа за любовта, която ще му попречи да бъде щастливо.

Амая се замисли за собствената си майка.

- Е, да, но... - възрази тя - има неща, за които е доказано, че са по-добри, например кърменето...

- Най-доброто е връзката с детето да не почива на норми и напрежения. Ако искаш да го кърмиш, кърми го, ако искаш да го храниш с биберон, така го храни...

- А ако не можеш да правиш това, което искаш?