Плътна тишина надвисна над присъстващите, докато Монтес я наруши.
- И такъв тип се развява свободно наоколо?
- Така изглежда.
- Ами слугата?
- Ето описанието му. Профилът му е на необуздан насилник, но не толкова хаотичен, колкото другите, и може би тъкмо заради това подбудителят го е избрал да извърши оскверняванията. Трябва да отчетем, че е държал жена си заключена в собствения й дом, без никой да подозира; ако не беше успяла да избяга, още щеше да си седи там. Преди отвличането вече бил скъсал всякакви връзки със своите и с нейните роднини, нямал вземане-даване, разбира се, и със съседи и приятели. Според колегите му в работата си бил много внимателен, прилежен и трудолюбив, но извън службата не дружал с никого.
- Шефке, позволете ми лично да се заема с тоя тип. Бих искал да поговоря с жената, може би има някаква представа къде се намира. Ако не познава добре района и при патрулите по пътищата, трудно ще се оправи; най-вероятно се крие, защото, ако се беше самоубил, вече щяхме да сме го открили.
Амая се съгласи.
- Добре, заемете се.
Монтес взе от масата доклада за Антонио Гаридо и го прелиства няколко секунди.
- Крие се, сега вече съм убеден - заяви той и показа една снимка. - Вижте в каква кочина е живеел, докато е държал жена си в плен. - На снимката се виждаше разхвърляна къща, купища болкуци и дюшек, от който висяха веригите, държали Нурия окована две години. -Тоя тип не се нуждае от много неща, би живял, без да му мигне окото, и в колиба, и в обор. Мога ли да погледна имейлите, които получавате?
- Да, Йонан, разпечатай му ги, моля те.
Когато Йонан се върна с имейлите, Монтес зачете на висок глас.
- „Камъни в реката и пясък на плажа.“ Никога не съм си падал особено по поезията, бившата ми жена твърдеше, че ми липсвала чувствителност. Какво според вас означава това?
Амая погледна изненадано инспектора - за пръв път го чуваше да се шегува с развода си, може би наистина напредваше.
- Говори за нещо скрито от погледа, и то на толкова явно място, че остава незабелязано. Позовава се на една поема: камъни в коритото на реката и пясък на плажа, нещо, скрито на най-очевидното място.
- Мислите ли, че намеква за човека, когото търсим? Би било върхът, ако ни подсказва къде се крие.
Амая сви рамене.
- Много добре, тогава Монтес се заема с издирването на Антонио Гаридо. Ечайде, ти продължавай по твоята част - каза тя, без да влиза в подробности. - Ако искаш, можеш да придружиш Монтес при посещението му при Нурия. Ириарте, вие идвате с мен; позвънете на лейтенант Падуа от жандармерията и го попитайте дали може да дойде с нас. Сабалса, при вас какво е положението?
- Имам някои резултати, остава ми още много за гледане, но изникнаха доста съвпадения. Една фирма за почистване е сключвала договори и с трите болници, сравнявам имената на персонала. Със заместванията и временните назначения, хората са цял куп и ще ми отнеме доста време. Има надзиратели, работили и в трите клиники, както и лекари, посещаващи повече от една от тях; същото се отнася и за помощния медицински персонал на стаж.
Амая го погледна замислено.
- А доктор Сарасола?
- Не, той не я е лекувал преди. Искате ли да проверя по-обстойно?
- Не, вие продължавайте със списъците; с това ще се заеме младши инспектор Ечайде.
Не пропусна да забележи гримасата на отегчение. Този човек вечно беше недоволен.
Йонан се позабави и по изражението му разбра, че иска да й каже нещо.
- Ечайде, остани - каза тя, когато другите тръгнаха да излизат.
Той се усмихна, преди да заговори.
- Всъщност става дума за една глупост във връзка с писмата в електронната ви поща, но не исках да го коментирам пред другите, преди да съм го споделил вас...
Тя го гледаше в очакване.
- При проследяването на адреса сигналът прескочи до един сървър в САЩ, във Виржиния, а оттам - към мястото, откъдето тръгват имейлите.
- И какво от това?
- Те тръгват от Батън Руж, Луизиана, и проверките ми бяха засечени от ФБР Оттам настояха веднага да ги прекратя, без да ми дадат каквото и да било обяснение, но пътят на адреса ме навежда на мисълта за заподозрян или за внедрен агент.
- Добре. Благодаря, Йонан, добре направи, че го сподели първо с мен.
Мразеше да носи чадър, но при такъв силен дъжд щеше да стане вир вода още с излизането от колата. Отвори го с неохота и изчака Ириарте да заобиколи автомобила, преди да тръгне към пътеката. Заслонът не се виждаше сред буйната растителност, която, ако преди година го бе обгръщала отчасти, сега вече го бе погълнала изцяло. Падуа чакаше в служебния джип, с който бе стигнал по черния път почти до вратата на колибата. Щом ги видя да се задават, той слезе и тримата заедно влязоха вътре. Увивното растение, което преди година срамежливо надничаше през дупката на покрива, бе превзело гредите, до които достигаше повече светлина, и до известна степен бе спомогнало за образуването на естествен покрив, който пречеше на водата да се излива като из ведро през тесния отвор.
Читать дальше