Долорес Редондо - Зовът на костите

От двайсет минути Амая стоеше права до прозореца. Всеки би казал, че е зареяла поглед в далечината, но дъждът, който се лееше като из ведро, ограничаваше гледката до няколко метра и тя едва ли виждаше нещо повече от стичащите се по шосето потоци. Пред входа бе спряла кола; направи й впечатление, че не е паркирала под стрехите на сградата, както обикновено правеха посетителите на службата за услуги на граждани, настанена до главния портал. Шофьорът загаси двигателя, но остави чистачките да работят и остана вътре. Тя видя как един униформен полицай се приближава до автомобила да попита и как след няколко минути младши инспектор Сабалса излиза от сградата и отива до колата. Той отвори гневно вратата на водача и проведе едноминутен спор, ако се съдеше по жестовете му. После трясна вратата и се върна в сградата. Колата постоя още няколко минути, после потегли, направи завой и изчезна.

В участъка цареше тишина. Повечето полицаи бяха приключили работа и се бяха разотишли и макар че на партера работата никога не секваше, на горния етаж бе останала само тя, младши инспектор Сабалса две врати по-нататък и съскането на автомата за кафе в коридора.

Отиването до заслона заедно с Падуа и Ириарте само бе засилило безпокойството й и усещането, че пропуска нещо, което смъртта на Йоана изваждаше на показ, но какво? Хрумваше й само, че е нещо неприлично.

Йоана Маркес се бе оказала фалшивата нота в творбата на подбудителя и причината не беше само в извратеността и непредвидимостта на Хасон Медина. Подбудителят явно го е познавал, сигурна беше, че веднага го е набелязал като кандидат за включване в списъка на своите лакеи. Само че Медина се бе оказал непредвидим, сексуалните хищници винаги са такива, те действат импулсивно, когато ги обладае желанието и са неспособни да се удържат.

Подбудителят беше експерт по поведения, трябваше да го е прозрял съвсем ясно.

Тогава защо бе рискувал с него, защо просто не го бе зачеркнал? Той не е покривал условията за интелект, слабото му място не е била яростта, а похотливостта, освен това вероятната му жертва не е била родена в долината, макар да е живела тук. Амая беше убедена, че това несъвпадение означава нещо, че не е случайно и следователно можеше да се окаже ключът за разгадаване на поведението на подбудителя и за неговото разпознаване. Защо бе избрал Медина? Тя беше почти сигурна в причината: трябва да е било от алчност. Безграничен стремеж да осъществиш копнежа си, породен от желанието, желание да притежаваш това, което виждаш, но не е твое и което се изражда в копнеж да лишиш другите от това, което си пожелал. Данте го е описал в поемата си „Чистилището“: любов към собствените притежания, изродена в желание да лишиш ближния от неговите. Възмездието на завистливите в ада било да им зашият очите, да им ги затворят завинаги, за да ги лишат от удоволствието да се наслаждават на чуждата неволя.

Тя не се съмняваше, че подбудителят е познавал Йоана, както е познавал и останалите жертви, само че е видял малката сладка Йоана, видял и чудовището, което я дебне, и това го е накарало да пренебрегне собствените си правила. Закопнял по нея, закопнял по нейната сладост и свежест и стремежът да задоволи желанието си го е сближил с непредвидим насилник, готов всеки миг да изригне. Затова е дебнел наблизо, съвсем наблизо, докато най-сетне настъпил часът да получи желаното.

Амая се отдели от прозореца, взе чантата си и преди да излезе, отиде до дъската и написа: „Тартало е познавал Йоана“.

Минавайки покрай стаята на Сабалса, помисли да спре и да му каже да си върви; вече беше късно, а и проверката на повтарящите се имена в списъците очевидно щеше да му отнеме още няколко дни, но тъкмо когато се готвеше да влезе, го чу да говори по телефона. По поверителния тон и изобилието от едносрични отговори, веднага разбра какъв разговор води. Двамата с Джеймс често се шегуваха с по-ласкавия и обещаващ тон, който приемаше гласът й, когато говореше с него. „Не говориш, а мъркаш“, казваше й той и тя знаеше, че е прав.

Младши инспектор Сабалса използваше мъжката версия на същия тон, запазен за разговор между влюбени. Тя мина покрай вратата, без да спира, и с крайчеца на окото си го зърна до прозореца с джиесема в ръка. Дори в гръб езикът на тялото показваше приятната отпуснатост, така непривична за човек, който винаги изглеждаше на нокти. Докато чакаше асансьора, чу смеха му и си помисли, че за пръв път й се случва.