Мэтью Квирк - Директивата

— Разбира се.

— И можеш ли да скриеш две други неща за всеки случай? Тревожа се, че те ще се опитат да ми извъртят някой номер, след като свърша работата.

— Кажи ми къде си, Майк, и ще те измъкнем.

— Те имат цяла армия, татко. И ще преследват всеки. Имам план. Няма време. Трябва да ми се довериш. Искам да свърша работата. Това е единственият изход.

Спорихме известно време, докато той най-после отстъпи.

— Добре. Какво ти трябва?

— Шперцове. Счупих моя. Когато приготвяш нещата ми, не е необходимо да ги криеш. Ще кажа, че са за удара. Трябват ми бръснарско ножче и ключ за белезници, скрити в същия пакет при шперцовете. Да не са от метал, ако успееш да намериш такива. Мислиш ли, че ще можеш да ги скриеш? Те вероятно ще претърсят нещата.

— Прекарал съм на топло шестнайсет години, Майк. Няма да намерят нищо. Наистина ли ще го направиш?

— Нямам избор. Те ще убият Ани. И теб. Може да ми припишат убийство.

— Но сега знаеш твърде много. Няма да те пуснат да си тръгнеш просто така. Не е логично. Защо ще изпращат някого, който ги мрази и гори от желание да им го върне, за да им вземе нещо, което искат?

— Сигурно ще ме наблюдават. След това или ще ми припишат вината, или ще ме убият.

— Какво мислиш да направиш?

— Ще дръпна лоста и ще ги победя на собствената им игра. Те може би го очакват. Само се надявам моите номера да са по-хитри от техните.

— Джак знае ли?

— Не съм му казал.

— А ще му кажеш ли?

— Той ме мамеше през цялото време.

— Аз не съм лош — обидено каза баща ми, — но той може да е лош понякога.

— Може би Джак е тяхната застраховка. Ще ме наблюдава и ще ме предаде, ако опитам нещо.

— Мислиш ли, че би стигнал толкова далеч?

— Те едва не го убиха. Това определено не беше част от неговата измама. И сега той е или уплашен до смърт и ще направи всичко, което те искат, или е уплашен и ядосан и ще направи всичко, за да им го върне.

— Не мога да ти кажа как да постъпиш, Майк. Ти си добър човек и това ще те убие в този свят.

— Искаше ми се да вярвам, че мога отново да ни събера заедно, да приобщя Джак и да му помогна да се оправи. Исках да вярвам, че той може да се промени.

— Не можеш да го спасиш, Майк. Джак трябва да се спаси сам. А ти не зависиш от него. Ако той се препъне, това не означава, че и ти ще го направиш.

— Благодаря. Говоря тайно по телефона. Трябва да бягам, но те обичам. Надявам се да те видя довечера.

— И аз.

Седнах пред лаптопа в безлюдния апартамент. Екранът за влизане поиска отпечатък. Рестартирах компютъра на режим възстановяване. Оттам, като използваш менюто с командите, можеш да промениш файловете в главната оперативна система.

Ако натиснеш Shift пет пъти в „Уиндоус“, стартира помощна програма, наречена „лепкави пръсти“. Това е функция за хора с недъзи, която им помага да задържат клавиши като Ctrl. Освен това е врата към сигурността на компютъра.

От възстановяване аз прехвърлих програмата „Лепкави пръсти“ в главната система като cmd.exe и когато рестартирах лаптопа на отсъстващия обитател на хотелския апартамент и видях екрана за влизане, натиснах Shift пет пъти. Вместо „Лепкави пръсти“ компютърът ми показа редица команди в главната си оперативна система и оттам с една команда промених паролата.

Щом се включих, влязох в интернет и после в моята „Дропбокс“, така нареченото „облачно хранилище на данни“ и изтеглих двата фалшификата, върху които работех, откакто за пръв път обсъдих подмяната с татко. Бях ги моделирал въз основа на предишни директиви на Федералния резерв и те съответстваха на формата и езика на официалните документи, до заглавната част и „Клас I Федерален комитет за операции на открития пазар — Поверително и контролирано (ФР)“, напечатано най-отгоре.

Фалшификатите ми бяха необходими, за да осъществя подмяната. Едната директива казваше на Търговското бюро да удари спирачки и да остави лихвения процент да се повиши, а другата — да настъпи газта и да налива пари в икономиката.

Свалих една фотомонтажна програма и започнах да си играя с филтрите, докато намерих един, който й придаваше вид на лошо фотокопие. Направих я зърнеста, като изпратена по факс, потърсих в „Гугъл Имидж“, намерих няколко сканирани факса и започнах да копирам цифри от датите и часовете. Залепвах ги най-отгоре на моите фалшификати, така че да изглежда, че са пристигнали в 12:05 часа във вторник, когато директивата щеше да бъде изпратена в Ню Йорк.