Мэтью Квирк - Директивата

Погледнах Линч, който държеше телефона пред устата си, готов да издаде заповедта. Приближих се до верандата.

— Трябва да тръгвам — казах на Ани. — Не мога да ти обясня. Отиди в къщата на баща си.

— Какви ги говориш?

— Съжалявам, Ани.

— Недей. — Тя стисна юмруци.

Отправих се към Блум и после се обърнах да видя Ани за последен път. Все едно стоях на ръба на скала. Тялото ми отказа да се движи. Трябваше да го накарам със силата на волята си, стъпка по стъпка. Блум седна зад волана, протегна ръка и отвори вратата.

— Ако си тръгнеш сега, Майк — каза Ани, — това е краят.

Гадеше ми се от предишната сутрин, когато осъзнах, че Джак ме е пързалял от самото начало. И сега, когато капанът се затваряше, по гърба ми запълзя неприятно чувство на срам и разкаяние, като най-лошия махмурлук, който бях имал.

— Обичам те — казах, докато стоях пред отворената врата на джипа.

Блум ме хвана за колана и ме дръпна да седна вътре.

— Хайде, Ромео.

Тя ме прегърна и се усмихна на Ани, а после й помаха, целуна ме и потегли.

— Значи това е Ани, а? — попита Блум и сбърчи нос. — Винаги ли е такава? Вижда ми се кучка.

— Изтегли хората си — отвърнах.

Тя се свърза с Линч по предавателя и потвърди заповедта. В огледалото за обратно виждане забелязах, че колите се подредиха зад нас, докато напускахме квартала.

— Дръж наблизо враговете си — подхвърлих и поклатих глава.

— Нещо такова.

— Кой ти плаща?

— Това е моето шоу, Майк. Имай ми малко доверие.

— Глупости.

— Вярвай в каквото искаш.

— Тогава ти си и полицията, и крадецът? — попитах и се замислих за миг. — Предполагам, че това прави разследванията ти много по-лесни. „Охранителна фирма „Блум“ винаги съумява някак да проникне в престъпния свят и да манипулира най-корумпираните страни в света. И ако имаш престъпна конкуренция, ти ги издаваш на ченгетата и в същото време се представяш добре пред силите на реда.

— Бих искала да е толкова лесно, но знаеш как стават тези неща. Няма ярки линии на земята. Понякога сме лоши, които се преструват на добри, а понякога сме добри, които се преструват на лоши. Понякога вършим необходимото зло, което добрите не могат да направят. През половината време не знаем какво става, по дяволите. Аз само осребрявам чековете.

— Не се опитвай да ми пробутваш това като някаква сложна работа под прикритие. Ти си престъпничка.

— Ако работиш в тази сфера през целия си живот, ще разбереш, че границата между почтеност и престъпност е все по-безсмислена. Предполагам, че го осъзнаваш. Да речем, че съм прагматична. Търся добри възможности. Добър американски предприемач.

— Забравяш убиец.

— Не. В случая със Сакс аз съм само предприемач, който прави всичко възможно да реши проблемите в един от филиалите си.

— Не ти ли беше достатъчно наследството от милиарди долари? От още ли се нуждаеш?

— Не става дума за пари, Майк. След първите десет милиона и нещо ти става безразлично. Само започваш да се тревожиш как да не развалиш децата си с всичките тези пари.

— Блум старши очевидно се е провалил.

— Семейството ми прави тези неща отдавна. Налага се да изцапаш ръцете си. Изгубвахме душите си, превръщайки се в прислужници на група адвокатски кантори и хедж фондове.

— Богато момиче краде заради тръпката. Има ли нещо по-отвратително от това? Самарянството ти харесва, нали?

— Всъщност да, както и на теб. Но най-важното беше да откупя обратно компанията. Трябваше да прибягна отново до някои начини за печелене на пари, от които се бяхме отказали. И да, понякога ни става скучно. От какво да се вълнувам? От маси в ресторанти? Нова къща на остров Мустик? От усилията, които полагам, за да получа потупване по рамото от управителния съвет, група старци, които взеха дялове от фамилното ми наследство и го разпродадоха на онези, които дадоха най-много пари? Такава ми е природата. И работата е важна. Белият пазар не може без черния. Трябва да има посредник. Там е нашата ниша.

— Изглеждаш много добре информирана и в същото време вършиш откачени неща.

— Да. Такива са времената. Правителството е навлязло във всички ниши. Разузнаване. Разпити. Това е един от недостатъците от приватизирането на сигурността. Накрая свършваш с много бели коси.

— Свършваш с платени врагове, които правят по-добре лошите неща. — Наблюдавах в огледалото колите, които ни следваха. — Всичко е много интересно. Трябва да споделиш опита си в бизнес секцията на списание „Аутлук“, след като изхвърлиш трупа ми.