Мэтью Квирк - Директивата

— Добре. Нуждаеш ли се от нещо друго? Закуска?

— Не съм гладен. Но има още нещо. Знаеш ли за закодираните карти, които използва Федералният резерв? Мисля, че ги наричат „Фортеца“.

— Разбира се.

— Можеш ли да ми намериш една? Не е необходимо да действа. Трябва само да изглежда добре.

— Няма проблем — отговори тя и тръгна към вратата.

Блум ме беше зарибила в уличката, когато се появи и ме спаси от Линч. Всичко беше, за да й се доверя — измамата с Добрия самарянин, за да може да ме засече, когато се опитам да отида при властите. Отиването в „Четири сезона“ беше нагласено. Сигурно знаеше, че Ани ще ни види. А тази сутрин беше направила всичко възможно да ни раздели. Искаше ми се да мисля, че съм неустоим за жените, но тук ставаше нещо повече. Защо да съм най-ценният? За да нямам порядъчен живот, към който да се върна?

— Кажи ми нещо. Защо аз? — попитах. — Сигурно имаш пет-шест екипа, които биха свършили работата. Защо включваш аматьор? Защо съм толкова специален, по дяволите?

— Не се подценявай, Майк. Ти си най-подходящият за тази задача. Казах ти го. Това е само бизнес — отвърна Блум.

Тя и хората й излязоха и заключиха вратата.

Наведох се над височината от дванайсет етажа, вкопчил пръсти в перилата зад мен. Следобед планът ми се струваше по-добър. Стоях на ръба на терасата, извън преградата, като дете, което се страхува да се гмурне във водата след приятелите си. Обърнах се, хванах се за отвесните греди и се провесих надолу, но краката ми все още бяха на петнайсетина сантиметра от парапета по-долу.

Това поне беше по-добре, отколкото да седя затворен в хотелската стая, да се чувствам вцепенен и да мисля само, че Ани си е отишла завинаги.

Мъжът с очилата пазеше стаята ми, застанал срещу вратата. Бях се опитал да протакам нещата, като казах, че се нуждая от инструменти и карти от дома си за удара, но те сигурно бяха влизали там през нощта, защото всичко от кабинета ми беше в хотела, в кашони в стая по-нататък по коридора.

Те, изглежда, контролираха целия етаж. Чух, че наемателят под мен цял следобед гледа баскетбол по телевизията. Вечерта, щом апартаментът му утихна и видях, че не свети, аз се измъкнах от терасата, която беше в ниша в едната страна на сградата.

Не исках да избягам, но ми трябваха някои неща, преди да потеглим за Ню Йорк, и сега беше единственият ми шанс.

Пуснах дясната си ръка и се вкопчих в ръба на бетонния под на моята тераса. Пръстите на десния ми крак докоснаха парапета долу. Протегнах надолу лявата си ръка. Сега пръстите на краката ми стъпиха върху перилата, но бях приведен над празното пространство под мен. Студен порив на вятъра ме блъсна назад.

Шевовете ми се опънаха от протягането. Ръцете ми бяха хлъзгави от пот и се плъзгаха по бетонния ръб. Пуснах лявата си ръка и залитнах към тротоара на четирийсет и пет метра под мен. Проврях лявата си ръка под долната страна на моята тераса, което се оказа безполезно, защото започнах да падам, но после плъзнах пръсти по тухлената стена на терасата долу.

Това ми даде малко инерция, от която се нуждаех. Вкопчих се отново, намерих известна опора в мазилката, изтеглих се напред и скочих на терасата на съседа долу.

Плъзгащите се врати са лесни. Инсталират се, като ги повдигаш нагоре и навътре, затова можеш да ги отвориш, като ги повдигнеш нагоре и навън. Ако не стане, безшумно използваш тухла. Но на единайсетия етаж човекът дори не си беше направил труда да ги заключи.

Вмъкнах се в стаята. Обстановката беше класическа за вашингтонски работохолик. Мебелите бяха взети под наем. Видях високи кашони, пълни с окачени костюми, и дълбока купа и стъклена чаша, които съхнеха близо до умивалника.

В ъгъла се намираше бюро, отрупано с книжа. Огледах апартамента. Обитателят го нямаше. Засега. Вдигнах телефонната слушалка и се обадих на баща си:

— Здравей, татко. Майк е.

— Добре ли си? Какво се случи в дома ти, по дяволите?

— Малко съм разтърсен, но, общо взето, съм добре. Не мога да говоря много. Може ли да те помоля за нещо?

— Разбира се. Ще ми бъде неприятно, ако остана единственият Форд, който тази седмица не е бил в болница. Трябваше да поискаш помощ, Майк.

— Няма да позволя да те върнат зад решетките, татко. Контролирам нещата.

— Очевидно.

— Трябва да бързам. Едни хора може да ти се обадят. Ще поискат някои неща за влизането. Дай им ги. Можеш ли да вземеш служебните табелки с имената от Картрайт и да им дадеш и тях? Или да ми ги донесеш, ако ти разрешат?