Мэтью Квирк - Директивата

Хванах дръжките от твърда пластмаса. Изглеждаха странни, евтини и не на място.

Що се отнася до зрителите, отварянето на ключалки е вълнуващо колкото риболов в леда. След като работих върху ключалките двайсетина минути, мъжът с очилата започна да играе видеоигра на телефона си.

Това ми даде време да разгледам по-отблизо дръжките на някои шперцове. Пъхнах нокът в съединителната линия на пластмасата в края на шперца и натиснах. Пластмасата се плъзна. Беше капачка. Извадих я и обърнах надолу шперца. От идеално оформена кухина в пластмасата се изплъзна тънко бръснарско ножче. Докоснах го. Не беше метално, а вероятно керамично. Оставих го да падне на пода и после го бутнах с крак под килима.

Започнах да разглеждам другите шперцове и открих едва забележима съединителна линия върху дръжката на друг шперц. Извадих пластмасовия цилиндър от металната част на шперца. Беше къса цев, два и половина сантиметра, и видях правоъгълна пластмасова пластинка, три на четири милиметра, в края, която можех да измъкна от цилиндъра. Това беше ключът за белезници. В другия край на цилиндъра имаше два нареза, достатъчни, за да пъхнеш нещо там и да го завъртиш, нокът, щифт или острие. В Съединените щати ключовете за белезници са универсални. Ако татко беше направил правилния избор, ключът би отворил всяка от известните марки — „Смит и Уесън“, „Пиърлис“, „ASP“, „Уинчестър“, „Чикаго“.

Старецът беше научил много в затвора.

Издърпах ключа за белезници, плъзнах обратно остатъка от дръжката и сложих капачето. Шперцът изглеждаше като останалите. Пуснах ключа върху килима и го бутнах под бръснарското ножче.

Щом скрих контрабандата, аз отново насочих вниманието си към ключалките, предимно за да се занимавам с нещо и да не мисля твърде усилено за факта, че ще обера Банката на Федералния резерв в Ню Йорк и после по всяка вероятност ще ме екзекутират.

Успях да отворя страничния панел на „ASSA“. „Еверест“ все още ми създаваше главоболия. Добре. Най-важни бяха инструментите ми за бягство под килима.

След два часа пазачът обяви, че е време за вечеря, и взе шперцовете и ключалките. Донесоха ми сандвичи с деликатеси. Когато останах сам, аз завързах обувката си близо до килима, изпречвайки тялото си между ръцете си и местата, където Блум по всяка вероятност беше скрила камера. Скрих незабелязано в шепата си бръснарското ножче и ключа и отидох в банята. Бяха ми донесли дрехи. Измъкнах няколко конеца от ризата, която носех, и пъхнах ножчето в предния илик на копчето, а ключа — в ръкавела.

След това отново прегледах фалшивите копия на директивата — два варианта в два екземпляра. Бях готов за Ню Йорк.

Блум ни настани — въпреки че „затвори“ е правилната дума — в друг корпоративен апартамент в Манхатън, — „Американски психар“ делукс, с мебели от стъкло, хром и черна кожа и с грамаден телевизор.

Телефоните не работеха. Вратите бяха заключени отвън и дори да успеех да ги отключа, в двата края на коридора имаше мъже с оръжия, в случай че ми беше необходимо някой да ме завие.

Не че исках да избягам. Не ми беше останало нищо друго освен отмъщението. Щях да впия нокти в сърцето на бизнеса на Блум и да го взривя. Нямах търпение да започне кражбата.

По телевизията предаваха новини. Главната вест от една седмица беше съвещанието на Федералния комитет за операции на открития пазар във Вашингтон и дали несъгласните президенти на банките ще успеят да попречат на усилията да се печелят лесно пари.

Някой почука на вратата. Отворих. Беше Джак. Водеха го мъжът с очилата и ирландецът от първата вечер в дома му.

Пристъпих към него. Пазачите се приближиха, готови да се нахвърлят върху мен, ако го нападна.

Усмихнах се и го прегърнах. Нуждаех се от помощ. Нуждаех се от брат си.

— Главата ти изглежда добре — отбелязах. Едва виждах шевовете под косата му. — Как се чувстваш?

— Поносимо, освен ако раната не се докосне до нещо. Все още обаче съм разтърсен. Как е гърбът ти? — попита той.

— Адски ме боли. Голям екип сме, няма що.

— Съжалявам.

Цялата операция, с която ме бяха взели на прицел от самото начало, беше въвлякла Джак като средство за постигане на целта. Той беше косвена жертва. Изпитах състрадание към него. Всъщност дружелюбното държане с брат ми беше изключително важна част от плана ми.

— Да започваме ли? — попитах.

— Разбира се.

Заведох Джак до масата в кухнята, където бях разгърнал чертежите на разположението на входовете на Банката и Бюрото. Прегледах кадрите от моите камери и проверих два пъти ежедневните практики. Офисмениджърът окачваше чантата си със закодираната карта на една и съща кукичка всеки ден. Без картата целият план би пропаднал. Трябваше да репетираме и да предам на Линч няколко основни урока за моя зловреден софтуер. Вирусите щяха да ни бъдат необходими, за да влезем в етажа на Търговското бюро.