Мэтью Квирк - Директивата

— Ти сериозно ли? — попита.

Сега имахме многобройна публика от лели, братовчеди и приятели, които се преструваха, че ядат ордьоври, докато гледаха през прозореца какво става на верандата.

— Мога да ти обясня.

— Невероятен си.

— Опитах се да отида във ФБР, но…

Бащата на Ани излезе на верандата. Вдигнах ръце. Положението и без това беше достатъчно лошо и без Лорънс Кларк да гледа от първия ред как животът ми се взривява отвътре.

— Ще поговорим по-късно — казах на Ани. — Прекарах ужасна нощ.

— На мен ми се вижда приятна — отвърна тя, поглеждайки дрехите ми и после Блум, която стоеше до джипа си. Ани хвърли поглед към баща си и после се приближи до мен. — Задължително ще поговорим за това по-късно. Ще има проклет симпозиум по въпроса. Приведи се в приличен вид.

Менструацията ли й беше дошла? Тогава защо беше ходила в онзи СПА курорт? Трябваше да мисля за други неща освен за светския календар на Ани, но имаше безкрайна верига от събития преди сватбата, роднини и приятели, които пръскаха наоколо разни дрънкулки, шампанско и гирлянди, и ми беше трудно да ги различавам един от друг.

Пълната с гости къща поне ми донесе кратка отсрочка на неприятностите ми с Ани. Погледнах я.

— Защо се усмихваш? — попита тя. Бях го направил несъзнателно. Радвах се, че я виждам и че и двамата сме в безопасност. Трябваше обаче да престана да се хиля като човек, който току-що е прекарал най-страхотната нощ в живота си. — Да не си се надрусал?

Само с хапчета за кучета. И имах рецепта.

Не отговорих. Цялото ми внимание беше насочено към кола, която зави зад ъгъла. Беше „Додж Чарджър“. Надникнах към стъклото. Караше човекът на Линч с очилата. Вътре имаше трима души.

Доджът спря пред къщата ни, препречвайки изхода от алеята.

— Влез вътре, Ани! — казах.

— Сега пък заповеди ли ми издаваш?

Сложих ръка на гърба й и я насочих към вратата. Сто двайсет и пет килограмовият ми бъдещ тъст застана пред мен, за да защити дъщеря си.

— Нямам време да ти обяснявам, Ани. Влез вътре. Тези хора…

— Престани, Майк — прекъсна ме тя. — Знам какво става. — Бръкна в джоба си и извади плик, натъпкан с долари по двайсетачки. — Полицията идва днес, Майк, пред цялото ми семейство. Дойдоха, за да те приберат за разпит във връзка с убийството на Националната алея. Да не си се побъркал напълно? Ти си адвокат. Не можеш да обираш или да мамиш хората, или каквото там друго правите с брат ти. Мислех, че си приключил с тези неща. Дори не мога да повярвам, че го казвам. Кошмарно е.

— Ани, не си в безопасност. Влез вътре.

— Не мога да повярвам, че се вързах на глупостите ти вчера. Загубил си най-големия си клиент и не ми каза? Кои са хората, с които си се свързал? Двамата с брат ти в някаква… банда ли сте? В шибана банда ли си?

На Ани очевидно не й пукаше кой я чува.

— Опитвам се да те предпазя. — Хванах ръката й. Кларк сложи ръка на гърдите ми.

— Престани — продължи тя. — Престани да лъжеш, Майк. И тя. — Ани погледна към Блум. — Явно спиш с нея, затова не ме обиждай, като твърдиш противното. До сватбата ни остават две седмици. Какви ги вършиш, по дяволите, Майк?

— Кълна се, че нищо не се е случило, Ани. Аз…

— Мислех, че искаш всичко това. — Тя вдигна ръка и посочи къщата и спретнатата градина. Видях вътре баба й, която ни гледаше и се наслаждаваше на заслуженото ми наказание. Не можех да споря с Ани в момента. Нямах време. Скоро Линч и хората му щяха да дойдат, жадни за кръв. Трябваше да я заведа на безопасно място и да се надявам, че ще оцелея. След това можеше да намеря начин да й обясня всичко и да поискам прошка за непростимото. — Но ти не можеш да го понасяш — продължи тя. — Не понасяш мен. Мислиш, че става дума за брат ти? Не. Ти го използваш като извинение да омърсиш ръцете си и да ми отнемеш всеки шанс, който си получил. Каза ми, че можеш да се промениш, Майк, но вече не съм сигурна в това. Държиш се така, сякаш постъпваш правилно и работиш за някаква благородна цел. Но цялото ти семейство е такова. Това е в кръвта ви. Ти си един от тях. Ти си загубена кауза. — Ани хвърли парите в краката ми. — По-добре е да го разбера сега, преди да направя най-голямата грешка в живота си. — Тя ме прикова с поглед, който познавах добре. Ани криеше този поглед от мен, откакто ме видя да убивам човек. Съжаление, подозрение и страх. Тя сложи ръка на челото си и въздъхна. — Не мога да повярвам, че го казвам, но всичко свърши.

— Ани, моля те, дай ми възможност да говоря с теб, но не сега. В момента трябва да те заведа на безопасно място.