Мэтью Квирк - Директивата

Шпилката се плъзна по върха два пъти. И после успях да постигна солиден контакт. Бутонът се спусна. Ключалките изщракаха и се отвориха.

Линч поддържаше чиста колата си. Надявах се, че има джипиес, който да ми покаже обичайните му места за срещи, но не намерих нищо друго освен диск с „Най-доброто от Франк Синатра“ и миризмата от десетки хиляди цигари, просмукала се в тапицерията.

Седнах вътре за миг. Това беше единственият ми шанс. Линч щеше да се върне всеки момент.

Извадих мобилния си телефон и изключих звука. Проверих го четири пъти и го пъхнах под задната седалка.

Слязох и заключих вратите.

Чух, че някой идва зад мен. Отдръпнах се от колата и тръгнах спокойно към изхода.

Закръглен мъж на средна възраст с пожълтели от никотин мустаци се приближаваше към мен. Носеше черна униформа във военен стил, но в днешно време всички пазачи в моловете се правеха на командоси от специалните части, затова външният му вид не означаваше много.

Щом стигнах до него, разбрах, че не е от ФБР, а от Федералната охранителна служба, вариантът на правителството на „ченгета под наем“. И все пак той имаше радиопредавател, по който можеше да навлече ад на главата ми само с няколко думи.

Изпънах рамене, изпъчих гърди, припомняйки си всеки детайл от позата, която бях научил във флотата, и закрачих право към него. След това му кимнах почтително.

Мъжът ме погледна и също кимна в отговор.

Върнах се при стълбището на подземния паркинг, изкачих два етажа и излязох на „Федералния триъгълник“. Насладих се за миг на свободата, а после си спомних, че все още съм навътре във вражеска територия, близо до мястото, където беше екзекутиран Сакс, обграден от полицаи, военни полицаи, прокурори и съдии. Махнах се оттам, колкото можах по-бързо, тръгнах на север и поех по дългия път към джипа си.

Седнах зад волана, извадих лаптопа си и влязох в уебсайта на доставчика на услугите за мобилния ми телефон. Търсих, докато намерих функцията „Къде е мобилният ми телефон?“, и позвъних на телефона си. Видях го на картата да спи спокойно в колата на Линч под полевия офис на ФБР.

Оттам отидох в квартал „Шоу“, където имаше по-малка вероятност да познаят джипа ми след убийството на Сакс. Спрях пред една обществена пералня и зачаках. След десетина минути Линч потегли, отправяйки се на запад.

Последвах го, движейки се пет минути след него, за да не ме издаде джипът ми. Уличното движение в окръг Колумбия е достатъчно опасно и без да се налага да поглеждаш лаптопа си на всеки двайсет секунди. Движехме се на северозапад, през градчетата край река Потомак откъм страната на Мериленд, и скоро много по-скоро, отколкото бихте си помислили, идвайки от центъра на Вашингтон — карахме покрай къщи и ферми за коне за десетина милиона долара.

Отправихме се към историческите имения високо над реката и Грейт Фолс. В градчетата покрай реката — Грейт Фолс, Маклийн, Потомак, Бетезда — живеят лобисти и хора, които работят на договор с правителството и сега са едни от най-богатите в страната. Набрах звезда 67 на телефона си с предплатена карта, което блокира номера ти да не се покаже на екранчето, и позвъних на номера, който бях видял да набира Линч. Никой не отговори.

Пейзажът стана по-земеделски. Минах покрай гори и училища за езда. И после точката на картата спря. Опресних информацията в компютъра. Точката не помръдна. Линч беше пристигнал на крайната си цел. Спрях на около километър от него, на ветровит селски път.

От време на време през гората съзирах реката, която течеше далеч оттук. В края на пътя забелязах масивна каменна сграда, която приличаше на бивш луксозен хотел или курорт, най-малко на сто години. Крилата бяха полуразрушени и обрасли с храсти. На високите сводести прозорци бяха заковани дъски. На покрива се виждаха позеленели медни орнаменти — плуващи Посейдоновци и русалки, задушени от кудзу, което покриваше половината сграда. От администрацията на Хувър там, изглежда, не беше стъпвал друг освен вандали, скитници и драскачи на графити.

Докато карах покрай ръждясалата ограда, видях, че наскоро в главната сграда са направени подобрения — лъскава стоманена врата и електронна порта. Очевидно беше дошъл нов наемател, който криеше нещо много ценно или някого. На дългата кръгообразна алея бяха паркирани две коли и два микробуса.

Обстановката не вещаеше нищо добро, но трябваше да разбера кой стои зад всичко това и коя част от миналото ми се е върнала за мен. Едва ли не предполагах, че Джак издава заповеди на Линч и ръководи играта. Но беше ли брат ми достатъчно извратен, за да разреже черепа си десет сантиметра, за да хване на въдицата мишената си?