Мэтью Квирк - Директивата

— Моля те!

— Я стига, Майк.

Хвърлих се на колене в краката му. Колкото и да ми се повдигаше, че умолявам този тип, прикритието наистина ми беше необходимо. Докато коленичех, измъкнах телефона му от калъфката и когато Линч ме блъсна, го скрих в шепата си. Някой му даваше заповеди по този телефон. Щом го имах, можех да разбера кой стои зад Линч.

— Имай малко самоуважение — каза. — Отново седнах на стола и незабелязано пъхнах телефона в джоба си. — Симпатиите ми не са каквито бяха. Е, кой да бъде?

— Аз — отговорих. — Ще поема каквото наказание ми се полага.

— Плюс това, което вече дължиш? — Линч поклати глава. — Няма да стане. Не мога да убия теб, защото ти ще вземеш цифрите във вторник. Но мога да стигна близо до това. Достойно е за възхищение, въпреки че ще съжаляваш. Хората си въобразяват, че са много корави. След няколко минути ще ме молиш да погна другите.

Той сложи лаптопа си на метална лавица на стената до бюрото.

— Ще ме обработваш насред офиса на ФБР? — попитах.

— Звукоизолацията е страхотна. — Линч огледа пространството около лавицата. — Позволиха на адвокатите да съкратят процедурата, откакто се успокоиха нещата след единайсети септември. — Извади дебела купчина книжа от лавицата. — Стратегия и практика на разпитите. Карат ни да полагаме изпит за това на всеки шест месеца като ученици. — Линч ми подаде книжата. Когато посегнах да ги взема — адвокатски инстинкт, той мълниеносно измъкна белезници и ги щракна на едната ми китка. След това ме удари силно в корема с палката и ме простря върху бюрото, впивайки пръсти в раменете ми, а после закачи другата халка на белезниците за скобата на бюрото.

Завъртя бюрото, така че да лежа по корем с разперени ръце и краката ми да висят във въздуха. Удари ме още веднъж в основата на черепа и ме зашемети, а после завърза глезена ми за нещо. Не можех да стана, нито да се обърна. Лежах върху бюрото като парче печено месо.

Линч взе наръчника за разпити.

— Тук пише всичко — как да ти прочета правата, да ти държа ръката, ако се уплашиш, и да поднеса кафе на адвоката ти точно както го обича.

Той надигна бронежилетката ми, сложи наръчника на кръста ми и отстъпи назад. Разгъна палката докрай и удари силно върху хартията.

— И е добър начин да се скрият белезници. Страхотен начин да увредиш нечии органи, без да оставяш видими следи.

Изсумтях. Адски ме заболя, но аз издържам на болка. Разтревожи ме обаче чувството, че нещо не е наред с вътрешностите ми, сякаш Линч засягаше нещо важно.

Той се дръпна назад и отново замахна с палката, сякаш цепеше дърва.

Изохках. Тук нещо определено не беше наред. Втренчих се в стената, в лаптопа на Линч на металната лавица, за да не мисля за нараняванията си.

Но е невъзможно да пренебрегнеш някои неща. Усетих, че върху панталона ми се плисва студена вода, и после — натиск върху много чувствителна зона. Погледнах назад. Не видях нищо, но веднага схванах, че той използва чашата на Ласитър като преса за изстискване на чесън, и бавно притиска топките ми върху масата.

— Чакай малко — рекох и погледнах към лавицата.

Той отпусна натиска.

— За семейството си ли мислиш, Майк? Защото е лесно да се нанесе трайно увреждане в тази област.

Изревах от болка. Звукът отекна в малката стая и причини болка в ушите ми.

— Чакай!

— Няма да стане — отвърна Линч и отново натисна, този път с две ръце, като почти се повдигна от пода.

Изкрещях.

— Не! Видеото. Върни го назад.

— Какво? — попита той. — Не те чувам.

— Защото ме убиваш, да ти го начукам. Камерата. Виж!

Линч се приближи до лаптопа.

— Какво да видя?

— Върни малко назад.

— Как да го направя?

— С онова малко нещо в долната част на екрана.

— Ако само се опитваш да се измъкнеш, Майк…

— Натисни проклетото копче.

Той превключи на видео. Бях се задъхал и се потях от болката, която избухна в слабините ми. Лицето ми беше притиснато в студеното бюро. На екрана една жена се приближи до факс машината, пъхна карта в процеп отстрани и започна да пише нещо.

— Тя изпраща факс. Мислиш ли, че това ще спаси топките ти?

— Това е закодирана карта, факсът е подсигурен.

— Факс?

— Да. Закодиран е от Агенцията за национална сигурност. Имал ли си работа с банка? Те изпращат всичко по факс. Бюрото използваха черна дъска за секретни съобщения до края на деветдесетте години. Директивата трябва да пристигне готова, подписана. Изпращат я по факс. В колко часа е станало това?