Мэтью Квирк - Директивата

Нямах представа откъде да започна. От първата вечер в дома на Джак? От случилото се на Националната алея? От „Бергдорф Гудман“?

— Желаете ли нещо за пиене? — попита Ласитър.

— Не, благодаря. — Погледнах в чашата му и видях, че е пълна с вода. Поех си дълбоко дъх. — Имам информация за престъпление, което мисля, че предстои да бъде извършено. И за няколко престъпления, които вече бяха извършени. За жалост се замесих…

Някой почука на вратата.

— Извинявайте — рече Ласитър. — Един момент.

Той отвори вратата и в стаята влезе един от моите призраци. За секунда не се разтревожих, защото съзнанието ми играеше номера през целия ден.

Когато обаче призракът заговори, разбрах, че всичко е реално.

— Много благодаря за помощта — каза надзорникът. — Искаме да направим всичко възможно, за да заловим хората, които ви преследват.

Езикът ми остърга небцето, сух като пила.

Пред мен стоеше Линч, или както видях на табелката на колана му, надзорник специален агент Даниъл Уотърс.

— Майкъл Форд, нали? — попита Линч и ми подаде ръка. Моята ръка сякаш се повдигна от невидим конец, за де стигне неговата. — Е, каква е сензационната новина?

— Аз… Ами…

Линч играеше отлично ролята си. Наклони глава, погледна Ласитър и после отново мен.

— Виж какво, Пол — каза той. — Отиди да помогнеш на Сю със снимките. Господин Форд може да се отпусне малко, ако тук няма две ченгета.

Ласитър кимна и излезе.

Линч заключи вратата и провери камерата два пъти, за да се увери, че е изключена, а после се приближи до мен и ме потупа по гърдите.

— Бронежилетка, а, Майк? Тревожиш ли се за нещо?

— Домът ми? Брат ми? Ти премина границата.

— И какво ще направиш? Сега, след като оплакванията пред учителя свършиха, не виждам много възможности пред теб.

Той седна до мен, бръкна в куфарчето си и извади лаптоп.

— А сега, по работа. Гледах твоето пийпшоу.

Написа няколко неща, забарабани с пръсти по масата, докато чакаше, и после се обърна към мен.

— Какво видя? — попита.

— Бюрото в Банката на Федералния резерв в Ню Йорк.

— Аз пък не виждам нищо. Освен ако не изпращат директивата, като я разиграват с проклета игра на думи в средата на кабинета. Отпуснах каишката ти твърде много. Никакво протакане повече. Само ми кажи как ще влезеш?

— Как успя да се уредиш с тази работа? Преследваш ме от четири дни.

— Скоро ще се пенсионирам. — Той посочи към офиса зад гърба си. — Това място беше рай, но после дойде Мюлер. Сега скаутите ръководят шоуто. Аз приключих. Те вероятно си мислят, че играя голф и броя дните до пенсионирането си. Аз обаче работя и на друго място и имам хубава втора професия. След като видиш как стотният богаташ, когото си арестувал, се отървава безнаказано с убийство, започваш да осъзнаваш, че си в грешния отбор. Твоето бъдеще обаче не е слънчево. Остава ти само един ден до отиването ти в Ню Йорк да уредиш нещата за Деня на Федералния резерв. Затова искам да чуя някои отговори, иначе ще започна да срязвам хората, които ти наистина харесваш.

— Нямах предвид Федералния резерв. — Спомних си обвинението на Джак, че аз съм мишената от самото начало. — Защо си взел на прицел точно мен? За да съсипеш живота ми ли?

— Не знам. Може би си прецакал някого, когото не е трябвало да закачаш. Аз правя само онова, което ми казват. Това е бизнес. И става дума за Федералния резерв. Ти нарани брат си и също ще пострадаш, защото се занимаваш с всичко друго освен с най-важното — да ми набавиш директивата. Затова, кажи ми, когато дойде вторник, как ще свършиш работата? Това е всичко.

— Има пропуски — отвърнах.

— Ще свършат ли работа?

— Не и с електрониката, но всичко ще бъде наред. Имам уговорена среща. Имам достъп до контрола и вътрешната охрана. Ще вляза на деветия етаж.

— И после какво? Ще я получиш с любезно държане? Това е Светият граал на информацията за движението на пазара, с ограничен достъп само за най-високото ниво.

— Ще вляза в Бюрото и ще отмъкна директивата от офис мениджъра. Тя трябва да има разрешително за достъп до директивата. Ще отида там и…

— Ще й сложиш крила? — засмя се Линч. — Е, кой да бъде? — Той сложи ръка на кръста си. Видях пистолета му, „Колт 1911“, от дясната страна, до сгъваема палка, и двата му телефона, закачени на колана. — Ани или баща ти?

— Дори не споменавай имената им.

— Ще убия и двамата, ако не избереш. Ще пощадиш единия. Ти си истински герой.

— Не го прави.

— Мислех, че не си човек, който се моли.