Мэтью Квирк - Директивата

— Добре — прекъсна го другият. — Шоуто е твое.

Този човек стоеше зад всичко. Промъкнах се още малко напред. Отчаяно исках да видя лицето на онзи, който беше решил да ме съсипе. Бяхме стеснили кръга в издирването на хората, които стояха зад парите с неясен произход. Бяхме близо. Ако можех да видя лицето му, щях да разбера кой е.

Линч се премести няколко крачки. Другият човек остана само сянка, очертана от светлините. Ако се обърнеше и мръднеше малко, щях да го видя.

Отново запълзях. Дъската на пода под лакътя ми изскърца. Прехвърлих обратно назад тежестта си. Сега пък изскърца дъската под крака ми.

— Какво беше това? — попита някой.

— Там!

Дръпнах се назад.

Лъчи прорязаха мрака, насочвайки се към мен. Мъжете хукнаха.

Скочих през вратата, затръшнах я след себе си, спуснах резето и завъртях вътре шперц, докато се счупи. Далеч отпред блестеше светлина и аз се отправих натам. Край мен пробягваха полуразрушените стени на коридора, дълго крило от бални зали, построени от камък, с тавани с красива дърворезба. Прескочих купчина отломки. Таваните изчезнаха. Подът на втория етаж се срути. Побягнах сред развалините. Каменните стени се издигаха високо над главата ми.

Имаше известно разстояние между мен и пазачите, когато чух силен трясък далеч назад и после гласове. Скоро след това прозвучаха изстрели. В стените рикошираха куршуми, свистяха във въздуха и разпращаха облачета прах и камъчета в краката ми.

Минах през каменна арка, крепена на подпори, и спрях. Върнах се, бутнах ги силно и после се хвърлих встрани. Зачаках отломките от горния етаж да рухнат и да ми осигурят прикритие. Камъкът изскърца, паднаха няколко парчета мазилка и после нищо. Покрай мен пищяха куршуми. Побягнах.

Стигнах до дъното на коридора. Стените се извисяваха на четири и половина метра. Стоманени плоскости покриваха прозорците. Озовах се в капан. Единственият път за връщане беше онзи, по който бях дошъл, трезорът, където бях блъснал подпорите.

Хукнах към изстрелите, криволичейки насам-натам. Чух пукане и тътен от каменната арка пред мен. Страхотно. Трезорът беше решил да съдейства точно сега. Паднаха няколко парчета. Затичах се право към трезора и завих зад ъгъла, спринтирайки и размахвайки ръце, докато покривът се срутваше и куршуми пронизваха въздуха.

Всичко се срути. Хвърлих се на земята; камъни удряха краката и гърба ми. Може би не бях стигнал достатъчно далеч. Обви ме облак прах и полепна в устата ми като талк. Изправих се на колене и се хвърлих напред, очаквайки сблъсък.

Тежък камък ме удари по кръста. Спънах се. Щях да бъда погребан жив в тази страховита купчина и след няколко месеца деца, които си играят на стражари и апаши, щяха да намерят трупа ми. Продължих да вървя приведен и да пълзя. Очите ми пареха от прахоляка. Дъждът от падащи отломки намаля. Побягнах, блъснах се в стена и продължих пипнешком.

Въздухът се изчисти. Стените се превърнаха в купчини камъни. Прескочих една ниска купчина и хукнах към оградата.

Към купона сигурно се беше присъединил някой с пушка, защото куршумите свистяха по-наблизо, показвайки опитната ръка на стрелец, който се старае да коригира разстоянието и студения вятър, повяваш от реката.

Погледнах през рамо и съзрях пламъци от дуло, подаващо се от прозорец високо горе.

Продължих да бягам и видях пред мен една последна ограда от телена мрежа, а отвъд — залесения склон към реката. Хвърлих се напред, вкопчих се в брънките и започнах да се катеря.

Куршум рикошира в оградата, до главата ми. Прехвърлих се през оградата. Телта се забиваше в ребрата ми, докато се спусках. Загубих контрол и тупнах тежко от другата страна, забивайки коляно в брадичката си. За миг останах зашеметен.

Хукнах отново и видях склон вляво.

Някой още стреляше с пушката. И после го почувствах, сякаш десеткилограмов парен чук ме удари в гърба. Претърколих се напред, удряйки главата си в земята в последната секунда. Успях да стъпя на краката си, но склонът беше много стръмен. Запързалях се по пръстта и листата. Пистолетът ми падна от колана и отскочи встрани. Претърколих се и паднах по гръб.

Изохках. Светът пред очите ми почервеня и се изпъстри със звезди и искрящи светлини. Прехвърлих се през издатината и се приземих по корем в дерето.

Не бях далеч от реката. Нямаше следа от пистолета ми. Закуцуках между дърветата към мястото, където бях оставил джипа си, и когато минавах покрай завой на реката, го съзрях. Слава Богу. Може би щях да се измъкна. Затичах се, но болката в гърба ми ме прониза. Приближих се и видях хора с фенерчета. Бяха открили джипа ми.