Мэтью Квирк - Директивата

— Какво става? — попита Джак. — Има ли нещо от камерите? Искаш ли кафе?

— Ще изпия една чаша — отвърнах.

Брат ми извади голяма чаша и я напълни. Седнах до масата в кухнята. Джак се настани на стола срещу мен и сложи мобилния си телефон пред себе си.

— Искам отново да ми разкажеш всичко, от началото до края.

— Какво става? — попита той.

— Рискувам живота си заради теб, затова отговори на въпросите ми, по дяволите! Как започна да работиш за Линч?

— Препоръчаха ме.

— Кой?

— Един човек, когото познавах от Флорида.

— Как се казва?

— Винаги съм го познавал като Флорес. Джеф Флорес.

— Телефонният му номер?

— Мога да ти го дам.

— Дай ми го.

— Сега ли? Горе е, в кабинета ми. В стария ми мобилен телефон. Трябва да намеря зарядното.

— Ще ми го кажеш, преди да си тръгна. Искам да ми разкажеш за всичките си срещи с Линч. Подробности за подхода към Сакс. Всички адреси. Знаеш ли истинското му име?

— Чакай малко. Защо ме питаш всичко това?

Станах. Столът ми се плъзна назад.

— Защото някой е оставил патрон в спалнята ми сутринта. Защото Ани ще ме напусне, ако тази история не спре днес. Защото ти съсипа живота ми. Достатъчно ли ти е това? Заслужавам отговори и ще ги получа.

— Линч ли е бил? Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш. Но защо?

— Отговори на въпросите ми, Джак.

— Съжалявам, че се въвлече в тази бъркотия, но не можеш да ме държиш в неведение, Майк. Заплашиха ли Ани?

Сложих патрона на масата.

Джак стана и премести стола си по-близо до мен.

— Трябва да ми вярваш, Майк.

— Да ти вярвам? Няма човек, когото познавам по-добре от теб и на когото вярвам по-малко.

— Ще свършим работата и няма да се случи нищо лошо. Имай ми доверие. Кълна се. Ще го направим и всички ще бъдат добре.

— Откъде си толкова сигурен?

— Сигурен съм.

— Онези типове те изпратиха в болница.

— Караницата само ще ни причини болка, Майк. Трябва да се съсредоточим върху изпълнението на задачата и как да се измъкнем от кашата.

— Чакай малко. Откъде си толкова сигурен?

— Познавам тези хора. И защото…

— Абсолютно сигурен ли си?

— Да. — Джак се опитваше да ми вдъхне увереност, но току-що беше издал каква е играта му.

— Тъпак. — Гласът ми беше студен, а тялото — вцепенено от стъписване от онова, което започвах да разбирам. — Бил съм прав от самото начало. Ти участваш. Първата вечер.

Винаги съм знаел, че Джак може да бъде един от най-великите измамници. Едно време често си мислех, че той може да създаде нещо красиво, изобретателно, като изкуство, ако най-после прочисти съзнанието си. И ето го сега — продължителната измама, пресметнатата експертна игра, на която винаги съм знаел, че е способен. Беше хубаво, както си го бях представял. Имаше само един проблем — мишената бях аз.

Той допря пръст до устните си и погледна телефона. На лицето му изведнъж се изписа уплаха.

Те подслушваха.

Приближих се до брат си и сложих ръка на рамото му. Жестът изглеждаше утешителен, но после се обърнах, сграбчих го за ризата, увих ръка около врата му и се озовах зад него. Издърпах го от стола и го повлякох към банята.

Пуснах душа на най-силната степен и бутнах Джак под водата, обръщайки го по гръб във ваната. Включих радиото, от което загърмя музика, и зачаках стаята да се изпълни с пара.

Сега никой не можеше да ни чуе. Никое подслушвателно устройство не можеше да оцелее от водата.

— Ти си ме изпързалял — казах. — Работиш за тях от самото начало.

— Не, Майк. Казах ти, че съм честен. Но те ме погнаха. Нямах избор.

Сграбчих го за мократа риза и го разтърсих силно.

— Престани да лъжеш! — изкрещях.

— Да ти го начукам — отвърна той и ме удари в лицето. Не го пуснах.

— Целият ми живот. Работата ми. Ани. Всичко се разпада заради теб.

— Ти искаше да участваш. Не можеш да измамиш честен човек.

— Обвиняваш мен?

— Това е проблемът. Всичко е заради теб. Има много хора, които биха се справили по-добре от теб със задачата, затова защо са се хванали за теб? Те ме вкараха в клопка само за да стигнат до теб, Майк. Ти ме въвлече в тази бъркотия.

Наглостта му беше невероятна, както и желанието не само да изопачи истината, но и да я обърне напълно.

— Не смей да говориш така. Ти ли стоиш в дъното на всичко? За теб ли работят всички? Ще те убия. — Разтърсих го по-силно. Главата му се удари в ръба на ваната. Джак затвори очи, сбърчи лице и се разрида.

— Съжалявам, Майк. Аз съм боклук. Направих всичко възможно, но те ме изработиха. Не мога да се променя. Но трябва да знаеш, че нищо от това не трябваше да се случва. Никой не трябваше да пострада. И никой няма да пострада. Трябва само да свършим работата и после ще бъдем свободни и чисти. Хайде да започнем отначало и да измислим нещо. Можем да се справим.