Мэтью Квирк - Директивата

О, Боже! Предпочитах Джак да забие юмрук в окото ми, вместо да бръщолеви, изпълнен със самосъжаление.

— Приключих с теб.

— Те ще ме убият, Майк. Знаеш го. Видя ги.

— Вече не ти вярвам, Джак.

— Трябва да решим проблема. Ако те разберат, че ти знаеш, че всичко е нагласено, с мен е свършено.

— Не, Джак.

— Ако се откажеш, те ще разберат. Те чуха какво каза ти. Наблюдават ме. Исках да ти кажа, Майк, но те щяха да ме убият.

— Трябва ти друг човек — заявих, обърнах се и излязох.

Докато карах джипа, бях толкова ядосан, че едва след известно време забелязах, че се движа с деветдесет и седем километра в час по обиколни пътища. Намалих и си поех дълбоко дъх. Не знаех какво става, дали Джак е само жалка примамка, или дирижира всичко и ме е хванал в капан от самото начало.

Телефонът ми иззвъня. Сигурно беше Джак. Не трябваше да отговарям, но се бях сетил за още няколко неща, за които да го обвиня. Отговорих на обаждането, докато завивах надясно на червен светофар.

— Не ми се обаждай повече, Джак. За мен си мъртъв.

— Майкъл? — попита гласът от другия край на линията. Беше Линч.

— Какво?

— Реших да те уведомя, че Джак все още не е мъртъв, но ще бъде след може би десет-петнайсет минути. Не знам, не съм лекар. Затова вероятно трябва да побързаш и да се върнеш. Престани да се съпротивляваш, Майк. Така само ще пострадат разни хора.

Линията прекъсна. Направих обратен завой. Гумите на джипа поднесоха по чакъла на банкета. Насочих се обратно към дома на Джак.

Предната врата беше отворена. Влязох и видях краката му в кухнята. Джак лежеше по лице на пода. Приближих се. Около тялото му имаше локва кръв, която бавно извираше от забития в него кухненски нож.

Линч беше разрязал дълбоко скалпа му. Направих компрес от хартиени кърпи, притиснах го до сплъстената му коса и се обадих на „Бърза помощ“. Джак дишаше и от време на време изпадаше в безсъзнание. Чашата кафе, която бях оставил недокосната, изстиваше на масата.

Парамедиците дойдоха след десетина минути. Бяха забележително спокойни, когато вдигнаха Джак на носилка и го пренесоха в линейката, поне докато измериха кръвното му налягане. Единият каза нещо за едва доловим пулс и кръвно налягане шейсет и пет. Започнаха да вливат прозрачна животоподдържаща течност през дебела игла. Джак отвори очи за миг, погледна ме и после отново изгуби съзнание. Обадих се на баща ни, докато пътувахме към болницата.

Там ни чакаше хирург с двама асистенти. Закараха Джак право в травматологичното отделение. Гледах през отворената врата как го сложиха на операционната маса и разрязаха дрехите му. Хирургът взе скалпел, а после се обърна, видя ме, че гледам, и изкрещя на някого да затвори вратата.

Изведоха ме в чакалнята. Прекарах времето си заедно с другите нещастници, като поглеждах часовника си и броях колко време ми остава до срещата с агента на ФБР.

Процедурата продължи един час. Заведоха ме в интензивното. На вратата като хищна птица се въртеше жена от счетоводството.

— Трябва да подпишете едни формуляри, ако имате време в момента — каза тя, когато влязоха.

Минах покрай нея.

Джак все още беше в безсъзнание. Лицето му беше бледо като восък.

Седнах на твърдия стол до него и зачаках, като гледах „Животът в Холивуд“ и броях минутите, за да не изпусна срещата с Ласитър, единственият ми изход от този кошмар.

— Шегувате се — казах, когато влезе лекарят. Той беше същият асистент от предишния път. — Той ще се оправи ли?

— Разбира се. Имаше само загуба на кръв. Но порезната рана е странна. От главата продължава да тече кръв. Какво е правил?

— Къри.

— Хм. Вие не бяхте ли тук преди известно време?

— Вероятно ме бъркате с някой друг.

— Не мисля. Трябва да внимавате повече, и двамата.

— Съгласен съм.

Джак най-после дойде в съзнание, преглътна и изтръпна от болка, докато проследяваше с поглед пластмасовите торбички, прикрепени към тялото му.

— Съжалявам, Майк — промълви той и се прокашля.

— Би трябвало — отвърнах и облякох връхната си дреха. Бях изчакал само за да го видя да се свести и да се уверя, че ще оживее. — Татко идва. Ще реша проблема по един или друг начин.

— Какво ще направиш?

Тръгнах. Жената от счетоводството ме последва в коридора, като говореше нещо за самоличности и отговорни лица.

— Той е в съзнание — рекох. — Отидете да говорите с него. Повече няма да плащам за грешките му.

Виждайки Джак да лежи облян в кръв, се убедих в едно. Въпросът беше личен. Аз бях мишената от самото начало. Опитах се да обмисля нещата методично, но имената се редяха твърде бързо в главата ми. Който и да стоеше в дъното на тази работа, ставаше дума за пари с неясен произход. Може би Марк, когото винаги бях подозирал, че участва в измамата, се бореше с корпорациите, а в същото време подбиваше акциите им. Тайните, които бях научил, всичките корумпирани политици, които бяха пропаднали, докато разчиствах бъркотията, след като разкатах предишния си работодател. Всеки случай беше подозрителен.