Мэтью Квирк - Директивата

— Знам. Донякъде това е причината, че не ти казах. Тревожех се, че ще се намесиш.

Ани прегледа записките ми за компютрите на Банката на Федералния резерв.

— Да ги хакнеш ли се опитваш?

— Ани, не искам да ми ставаш съучастник.

— Само ще ти помогна. — Тя посочи листовете. — Секретните терминали вероятно са физически изолирани и не са свързани с интернет. Те си имат свои мрежи. И автентичността на всичко се удостоверява най-малко с два фактора. Трябват ти закодиращата карта и пин кодът.

— Откъде знаеш? — попитах.

— От времето, когато оглавявах отдела по мениджмънт и бюджет.

— Имаш ли разрешително за достъп до секретна информация?

— Може би. И аз крия тайни, Майк Форд.

— Кое ниво?

— Забранено ми е да говоря за това — усмихна се Ани.

— Днес следобед отивам при агента на ФБР и слагам край на всичко — заявих.

— Добре ли мина срещата ти с Блум?

— Не. Всъщност… да, доколкото тя имаше човек от силите на реда, с когото да разговарям. Не беше среща. Както и да е. Отивам при Федералните. Всичко е уредено.

— Добре — отвърна Ани с тон, който показваше, че разговорът е приключил.

— Тогава между нас всичко е наред, нали?

— Все още си в немилост. Но поне беше откровен с мен. Сега знам какво криеше, Майк. Ти ми каза, че ще сложиш край на всичко това, и аз ти вярвам. Тайните приключват сега. Иначе си отивам.

— Ще се погрижа.

— Ще бъдеш внимателен, нали?

— Както винаги.

Тя явно не ми повярва.

— Не исках да внасям проблема в дома ни — добавих. — Знам, че в момента всичко е безумно, но ще оправя нещата. Ще ходиш ли някъде?

— Да. В къщата на татко и после в СПА курорт с шаферките.

— Хубаво. Може би трябваше да дойда с теб. С всичко, което става, това би ме успокоило.

— Искаш да дойдеш на моя СПА ден с дамите?

— Може само да стоя навън и да пазя. Срещата ми с човека от ФБР е в три. Кога заминаваш?

— След закуска.

— Чудя се дали да изпратя някого.

— Имаш предвид пазач?

— Да. Да държи под око нещата. Да се погрижи да не се случи нещо лошо.

— Всичко ще бъде наред. Мога да се грижа за себе си, а пък баща ми си пада малко маниак по сигурността, затова не се тревожи. И не позволявай тези неща да ти се отразят. Не си спал добре. Гони те параноя. Положението вероятно не е толкова зле, колкото мислиш.

— Не е страхотно, въпреки че ти изглеждаш спокойна.

— Преживяла съм много, пък и знам ли, в цялата история има нещо странно. Онова, което ми разказа за Джак, някак не се връзва. Има ли вероятност да е измама? Няма да е за пръв път.

— Не звучи логично. Нещата отидоха твърде далеч.

— Само разсъждавам на глас — поясни Ани. — Знам, че се опитваш да събереш семейството си и колко много означава това за теб, но не се оставяй да те обвърже с нищо. Семейството не е онова, което всички си мислят. Повярвай ми.

— Ще кажеш ли на охраната на баща ти да внимават?

— Разбира се.

— Добре. — Взех шперца и динамометричния ключ. — Напусни града. Не се притеснявай. Ти вършиш изумителна работа с всичко, с което се заловиш. Не заслужавам момиче като теб.

— Може и да е вярно. Ще видим как ще се развият нещата.

Ани тръгна, а аз отидох в кабинета си и отново прегледах всичко, което знаех за Линч, за да се подготвя за срещата си с Ласитър от ФБР. Докато минавах покрай огледалото в коридора на път за банята, видях, че на устните ми все още има следи от червено вино. Това вероятно нямаше да ме представи добре, затова се качих горе и дълго се къпах. После увих хавлия на кръста си и седнах на пейката пред леглото. Кракът ми докосна нещо. Наведох се и пъхнах ръка под завивките, които Ани беше отметнала сутринта.

Предметът беше студен, малък и дълъг два-три сантиметра. Извадих го и го вдигнах към светлината. Патрон с кух връх четирийсет и пети калибър. Не беше мой и със сигурност не беше и на Ани.

Замислих се за сутринта. Не си въобразявах. Патронът беше оставен тук като предупреждение да се подчинявам. Някой бе влизал в дома ми, в спалнята ми, където спяхме с годеницата ми, и беше сложил патрон в краката ни.

Опитах да се свържа с Ани, но тя сигурно вече беше в планината и нямаше покритие.

Следващата ми спирка беше къщата на брат ми. Не преставах да мисля за онова, което Ани ми беше казала за Джак. Трябваше да изясня историята, преди да говоря с агента на ФБР, но повече от всичко бях ядосан, изпитвах подозрения и ми се струваше справедливо да си го изкарам на брат си.

Почуках силно на вратата. Той отвори, като се криеше. Пусна ме да вляза и остави пистолета си на страничната масичка.