Мэтью Квирк - Директивата

Тя се обърна към мен.

— Какво е всичко това, Майк?

Скрих пистолета зад гърба си и незабелязано го пъхнах навътре върху една лавица, далеч от погледа й.

— Какво правиш тук? — попитах.

— Опитвам се да разбера какво става с теб, по дяволите.

— Ти ли отвори вратите долу?

— Не.

— Сигурна ли си?

— Да. — Тя остави шперца и динамометричния ключ, взе ножа, извади острието и го завъртя на светлината. — Изобщо не става дума за липса на дързост и увереност, нали?

— Не — отговорих.

Вгледах се по-внимателно в шперцовете, които Ани беше донесла, и ги познах. Бях ги хвърлил, когато ченгето ме проследи до дома ми.

— Всъщност не е много трудно — продължи тя, поглеждайки вратата на кабинета ми. — Само стържеш напред и назад, нали?

— С назъбените шперцове, да.

— Ти имаш право на лично пространство, но трябваше да знам. По-рано не заключваше вратите. И след всичко снощи, когато се събудих тази сутрин, теб те нямаше.

— Какво очакваше да намериш? — Сега всичко между нас изглеждаше по-спокойно, почти печално.

— Не знам. В най-лошия случай — някакъв трофей за изневяра, кутии кибрит, касови бележки, втора регистрация в електронна поща, втори мобилен телефон.

Извадих от джоба си единия от мобилните телефони с предплатени карти, които използвах, за да се свързвам с Линч.

— Имам един, но не за да те мамя.

— А не правиш ли това? — попита тя, докато оглеждаше схемите на охраната и снимките на различните ключалки и компютри в Банката на Федералния резерв. — Тогава къде се губиш?

Можех да се престоря на обиден, защото е нахълтала в личното ми пространство, но си го заслужавах. Държах се подозрително от няколко дни и криех разни неща от нея. Изненадах се, че почувствах по-скоро облекчение. Нуждаех се от някого, с когото да поговоря.

Ани вдигна фалшификат на документ на Федералния резерв, върху който работех.

— Това е за влизане с взлом — каза тя и се засмя. — О, Боже. Може би щеше да е по-добре, ако имаше друга жена. Какви ги вършиш?

Наведох се над компютъра и пуснах музика, в случай че някой слуша.

— Хората, които са подгонили Джак, ще го убият, ако не им свърши една работа. Притискат ме да му помогна.

Ани взе шофьорската книжка на името на Томас Сандела и се вгледа в лицето ми и после в снимката.

— Значи Майк Форд, който изглежда хладнокръвен играч, но дълбоко в душата си е пълен маниак по контрола, само помага, седи на задната седалка и отстъпва водачеството на брат си, който никога през живота си не е правил нищо правилно.

— Няма да изпълня задачата, но трябва да ги карам да мислят, че ще го направя, и ще имитирам дейност достатъчно дълго, за да ги предам.

Тя разгледа чертежите и попита:

— Какъв е ударът?

— Не искам да те въвличам, Ани. Ако си била изправена пред разширен състав на съдебни заседатели…

Тя прелисти няколко договора за ремонт.

— Банката на Федералния резерв в Ню Йорк? Шегуваш се! — възкликна.

— Иска ми се да беше така.

— Изнудва ли те Джак, Майк?

— Отначало си го помислих, но онези типове ще го убият.

— Ще го убият? Я стига.

Не можех да я заблудя и не исках. Трябваше да съм чист пред нея.

— Онова убийство на Националната алея. Бях там. Жертвата беше замесена. Искаше да отиде при властите. Убиха го пред очите ми. Ако не играя по свирката им, може да се опитат да ми припишат убийството. Мъжът в кафенето е главатарят. Затова се ядосах. Наблюдават ме.

— И без това искаш малко вълнение. Предполагам, че ти се отразява добре. — Тя се отдръпна назад. — Защо не ми каза?

— За да бъдеш в безопасност, да не се замесваш в тази история.

Ани повдигна вежда и ми хвърли убийствен поглед.

Седнах пред бюрото.

— Да речем, че човекът, когото обичаш, идва при теб и ти казва, че някакви хора го смятат за главорез и убиец. Кълне се, че не е истина, и ти му вярваш. Страхотно от твоя страна — някога. После, след всичко, което преживяхме, ако той дойде втори път с подобна история, ти ще имаш сто процента основание да се запиташ: „Хей, какво му става на този човек? Може да намеря някой с повече късмет, когато става дума за углавни престъпления.“

— В онзи ден — каза тя. — Насилието… Разстрои ме за известно време и никога повече не искам да те виждам такъв. Но се съвзех. Затова бъди какъвто си, само не убивай никого. Това би трябвало да ти даде достатъчно пространство да маневрираш. Отдавна разбрах, че не се омъжвам за обикновен човек. Приела съм го. Бъди откровен с мен. Не се плаша лесно.