Марк Хеншоу - Червената клетка

Куо чу гранатите да избухват в задните стаи. Влезе в апартамента, а редицата му от полицаи го последва отзад като черна змия, всеки вдигнал автомата си на нивото на очите. Куо и човекът зад него претърсиха предната стая, докато другите излязоха в коридора, за да помогнат на екипа отзад да подсигури задните стаи.

В полезрението на капитана не се забелязваха въоръжени бойци, а хората, за които дойдоха, бяха безпомощни. Куо извади палка от колана си, отвори я и удари първия зад коленете достатъчно силно, за да го повали. Направи същото с втория и третия, които се сринаха. Капитанът и партньорът му скочиха отгоре им и закопчаха ръцете им с гъвкави белезници.

Куо чу викове в задната част на апартамента и пронизителен звук от огън с пистолет, вероятно 9-милиметров, ако се съдеше по звука. Той вдигна оръжието си до нивото на очите и пристъпи в коридора, когато проехтяха трите глухи автоматни изстрела от оръжие като неговото. Тръгна по коридора към спалнята отдясно, надничайки над дулото.

В стаята имаше трима души. Единият беше облечен с ежедневни дрехи — тайванецът, който работеше за американската компания и се срещаше с китайските шпиони от предната стая. Другите двама бяха от атакуващия екип на Куо. Тайванският цивилен беше проснат на земята, неподвижен и с кърваво петно, нарастващо отпред на ризата му. Хората на Куо се давеха. Имаше дупка в сребрист метален термос на пода, а от нея излизаше бял аерозол като пара от чайник, с достатъчно налягане, за да завърти бутилката в кръг. Един от хората на Куо вероятно бе сбъркал термоса с оръжие в тъмното и бе изстрелял един ред от три куршума. Два от тях бяха улучили тайванеца в гърдите. Един бе пронизал термоса под налягане.

Един от хората му издаде задавено гъргорене и Куо протегна ръка. Без да мисли много, той си пое дъх. Това бе грешка и той я осъзна веднага щом гърлото му пламна. Помъкна подчинения си към коридора, дърпайки го за презрамката на гърба на бронежилетката му.

— Вън! Всички вън! — извика той. Чу се хрипкав глас. Усети как гърлото му се подува.

Партньорът му в предната стая видя, че капитанът влачи тяло, и се обади по радиостанцията за медицинска помощ. Куо издиша отровния въздух от дробовете си и си пое глътка свеж. Това не спря горенето, което той усещаше като хиляди игли, забиващи се отвътре в гърлото му. Игнорира болката и се втурна обратно вътре за втория си колега. Нямаше да се занимава с цивилния. Два от трите куршума бяха попаднали близо до сърцето му. Количеството кръв по пода предполагаше, че един куршум е перфорирал важна артерия, ако не и самото сърце.

Дишането ставаше трудно, горенето — все по-мъчително, и самият Куо с мъка си поемаше дъх. Пламтящата болка и бавното задушаване подгънаха коленете му. Беше сигурен, че ще изпадне в кардиологична криза, и се биеше с юмрук по гърдите, за да поддържа биенето на сърцето си. Един полицай го подхвана под мишницата и го изнесе отвън, докато другите се заеха с пленниците и с безпомощните си колеги. Куо падна върху мръсния под в коридора и се претърколи по гръб.

— Евакуирайте сградата — опита се да каже той. Но не успя. Усети кръв по езика си. После осъзна, че това е единственото, което може да вкуси.

Незасегнатите полицаи се събраха на ливадата и започнаха да правят изкуствено дишане на колегите си. Куо се съмняваше, че те ще оживеят. Претърколи се на една страна и изплю кръв. Аерозолът беше силно киселинен. Усещаше го как разяжда епителната му тъкан, макар че количеството, което той вдиша, беше малко в сравнение с другите. Дори ако медиците, втурнали се към него, имаха средства да излекуват това — каквото и да беше то, излагането на колегите му на въздействието на този газ щеше да се окаже прекалено силно.

Федералните приближиха до групата и огледаха пленниците на тревата. Един извади куп снимки и ги сравни последователно с лицата на мишените. Носовете и ушите на тримата кървяха обилно, но медиците обясниха на полицаите, че нямат трайни увреждания. Увериха се, че са без видими наранявания освен кръвта, която щеше да бъде почистена, и че те не бяха вдишали от химикала, извел от строя екипа на Куо. След като самоличността им беше потвърдена, офицерът от службите стана и извади мобилния си телефон.

Един медик вдигна главата на капитана, а втори пъхна тръбичка в гърлото му. Последната мисъл на Куо бе, че федералните щяха да отговарят пред него, ако са знаели за термоса.

ПОНЕДЕЛНИК