Марк Хеншоу - Червената клетка

Ресторантът беше полупразен. Мръсният, отровен сняг бе задържал повечето туристи по хотелите им. Пайъниър преброи три маси със западняци, не можеше да каже дали са американци, или британци. Разпозна корейци на една маса, любовна двойка, която сметна за тайландци, и малка група от турци или пък иранци. Никога не можеше да различи арабите от персийците.

В далечния ъгъл забеляза китаец, мъж, който вечеряше сам като него. Беше виждал това лице… Но кога? Паметта му бе силна от упражненията, но споменът не дойде веднага. Време и разстояние… Беше ли виждал човека днес? Да, на обедния пазар преди седем часа и на три километра от същата маса, където седеше сега — твърде далеч и твърде отдавна. Дали този мъж беше тук, във „Фангшанг“, по случайност? Възможно, но малко вероятно.

— Сметката ви, сър. — Сервитьорът остави на масата кожена папка.

Пайъниър кимна, изчака сервитьорът да си отиде, сложи парите вътре и стана. Не се обърна да види дали познатият мъж се надига, за да го последва. Вечерният ритуал бе приключил, а имаше много по-потайни начини да забележи дали човекът го следи.

Пайъниър заглуши тревожните гласове в съзнанието си и тръгна в здрача. Прекоси късия мост към материка и зави на изток.

Тайпе, Република Китай (Тайван)

Апартаментът беше среден във всяко отношение, помещаваше се на третия етаж от невзрачна сграда в един от най-старите квартали на Тайпе. Отпред се простираше малка ливада, имаше няколко живи плета и голи цветни лехи с посивял тор, който щеше да почака още няколко месеца, преди да се изпълни с бурени и диви цветя. Апартаментът се намираше до задното стълбище на сградата, избран така от наемателите, че посетителите им да не могат да стигнат лесно до него незабелязани.

Сградата не представляваше тактическо предизвикателство за екипа на капитан Куо. Подобни места не бяха предназначени за защита срещу въоръжена атака и изненадите при провеждането й бяха минимални. За нещастие на мишените, убежището им си оставаше безопасно само докато беше тайно.

След половин час слънцето щеше да се покаже иззад хоризонта и Куо искаше да използва елемента на изненадата, който щеше да изчезне след зазоряване. Погледна назад към сборното място зад дърветата. Офицерите от Националното бюро за сигурност не можеха да си намерят място и сякаш се чудеха какво да правят с ръцете си. Отчаяно искаха да запалят цигари, за да освободят напрежението, но светлината от горящия тютюн щеше да издаде позициите на хората му в тъмното и със сигурност щеше да попречи на нощното им виждане, така че Куо им забрани да пушат. Те бяха арогантна пасмина и се разпореждаха с хората му така, сякаш те бяха наемни войници, тъй че той с удоволствие упражни малко власт върху тях.

Старшият офицер от НБС 10 10 Национално бюро за сигурност — разузнавателната агенция на Република Китай. — Б. пр. вдигаше кодиран мобилен телефон в продължение на повече от час. Той улови погледа на Куо и промърмори нещо неучтиво по телефона. Накрая затвори и приближи до капитана.

— Казвам го отново, трябва да използвате гумени куршуми — заяви офицерът от НБС.

Идиоти, помисли си Куо.

— Можете ли да ми гарантирате, че мишените не са въоръжени? — Също като един добър адвокат, той знаеше отговора на въпроса още преди да го зададе.

Офицерът от НБС изскърца с пожълтелите си зъби. През нощта вече два пъти бе отговарял точно на този въпрос и нямаше желание да се унижава отново пред това арогантно дребно полицайче. Човекът бе една степен по-нагоре от улично ченге. Изобщо не можеше да оцени политическата деликатност на проблема.

— Трябва да ги изкарате отвън живи и невредими.

Куо присви очи и прокара нежно пръста си в ръкавица по предпазителя на своя Хеклер & Кох МР-7 11 11 Марка немски автомати. — Б. пр. , а федералният офицер не можеше да забележи това в тъмното.

— Как ще излязат, зависи от това как ще реагират, когато ние влезем — отговори Куо.

— Моите началници изискват това! Живи! Разбираш ли ме? Дори синини по лицата и ръцете им са неприемливи, да не говорим за трупове.

Куо се взря в него. Федералният беше развълнуван, почти отчаян. Това означаваше, че той е под зорко наблюдение при тази операция, от което пък следваше, че мишените щяха да са разменни монети за някой висок чин от НБС. Въпросът бе с кого възнамеряваше да ги размени НБС, ала Куо бе сигурен, че не иска да знае. Беше пожелал единствено да види досиетата на федералните за мишените, отказвайки дори да приеме задачата за атаката без достъп до разузнавателните доклади.