Марк Хеншоу - Червената клетка

Две преки до убежището.

През следващите стотина метра изпревари само няколко пешеходци и когато отново се взря зад себе си, никъде не забеляза екипите от СЕБИН. Тя си отдъхна. За твърде дълго я бяха изгубили от поглед. Можеха да я открият само ако някоя от колите им случайно изскочеше пред нея точно в този момент. Но подобна услуга тя не възнамеряваше да им направи.

Стигна до Avenida Urdaneta и се огледа на запад. Небостъргачът се извисяваше на мястото си. Кира хукна към него, вече накуцвайки. Мускулите на краката й започваха да се схващат. Погледна надолу и видя една кола да профучава твърде бързо по паралелната улица. Преследвачите бяха наблизо.

Една пряка до убежището.

Сирените на автомобилите се усилваха, а издръжливостта й се стопи по-бързо, отколкото бе очаквала. Не можеше да остане повече на улицата, защото някоя от преследващите я коли щеше да я засече. Сега ръката я болеше дълбоко в костта и й ставаше все по-трудно да понася болката.

Кира стигна до ъгъла и премина по страничната улица. Убежището се намираше на четвъртия етаж, а сградата имаше сервизен вход от източната страна. Стигна до вратата, после бръкна в джоба на панталона си, за да извади ключа, който заместник-шефът на бюрото й подаде крадешком, преди да се отправи за срещата. Мокрите й от дъжда пръсти потреперваха… Опита да използва дясната си ръка, но тя беше безчувствена и се наложи да опита с лявата.

Накрая улучи ключалката, вратата се открехна и Кира я блъсна с тялото си. Затвори я зад себе си, заключи и се облегна във фоайето.

Знаеше, че не е в безопасност, все още не… Но се измъкна от улицата и това все пак беше нещо. За да я намерят сега, трябваше да търсят от врата на врата няколко преки, а Каракас бе изграден само от небостъргачи и бидонвили с почти нищо между тях. Преследвачите й трябваше да проверят десетки апартаменти. А и от СЕБИН нямаха нейна снимка, която да показват на местните…

Четири площадки. Възпалените й дробове и стегнатите мускули я боляха толкова много, че й се искаше да заплаче.

Движи се… Кира си наложи да продължи напред.

Намери входа към стълбището на около три метра по коридора. Изкачи четирите етажа, накуцвайки, като се издърпваше по перилата със здравата си ръка. На няколко пъти щеше да падне по стъпалата. Най-сетне се изправи пред апартамента, където беше нейното убежище. Коридорът беше празен.

Кира откри верния номер, бръкна отново за ключовете и накрая успя да отвори. Влезе вътре и хлопна вратата зад себе си. Сърцето й биеше учестено, дробовете й още горяха. Ала най-после можеше да си поеме дъх. Краката й трепереха и й се искаше да се строполи на пода.

Беше в безопасност. Не съвсем, тя го знаеше, но достатъчно за този момент.

Ключовете паднаха от ръката й върху дървения под. Тя ги остави и потърси копчето за осветлението.

Апартаментът беше обширен, имаше спалня, баня, дневна и кухня. Всичко беше чисто и оскъдно мебелирано. Кира се добра до леглото и се строполи върху него.

Болката в ръката й беше поутихнала, но изведнъж се появи отново. Дясната й страна изтръпна. Прониза я мъчително, беше по-силна, по-остра от всичко, което бе изпитвала досега. Тя изстена, после заглуши вика си, страхувайки се да не я чуят съседите. Не знаеше колко тънки са стените. Надигна се, приседна и най-накрая огледа болната си ръка.

Ръкавът на коженото й яке беше раздран от рамото до лакътя. Кира го съблече внимателно, но движението предизвика мъчителна болка. Петното върху ръката й бе изненадващо голямо. Тъмночервено, почти черно, където мокреше ризата и се стичаше надолу до китката й. Знаеше, че има един-единствен начин да съблече ризата безболезнено. Извади от джоба си сгъваемо ножче, хвана го с лявата си ръка и отвори острието със зъби. Пъхна острието под яката си и го дръпна надясно, после по шева, където ръкавът стигаше до рамото. Разряза ръкава, той се плъзна и падна на пода.

По мускула й имаше разрез, кожата беше охлузена и кървеше… Раната беше дълбока, чак до костта. Адреналинът беше притъпил болката.

Кога беше станало…?

Опита се да си припомни в детайли всичко, което се беше случило от мига на преследването… Адреналинът й бе попречил да усети огнестрелната рана. Болката от раната пламна през горната част на тялото й, прекъсвайки мислите й, и Кира трябваше да задуши надигащото се стенание…

Комплектът за първа помощ трябваше да е в банята. Залитайки, тя се добра до там. Опита се да не движи ръката си, когато посегна към голям сак под мивката. Хората от екипа за сигурност на ЦРУ със сигурност винаги идваха подготвени. Комплектът за травми бе предназначен по-скоро за военни зони, отколкото за голям град.