Марк Хеншоу - Червената клетка

Тогава той направи най-погрешния си ход.

Махна й да отиде при него.

Кира стисна юмруци, за да се овладее. Придаде си спокоен вид и наведе глава към него за малко, докато премисли ситуацията. Отне й едва част от секундата.

Той не ме познава, разсъждаваше тя. Никога не бяха се срещали. Тя не работеше с този информатор. Ако мъжът се опасяваше за сигурността си, би трябвало да се отнесе скептично към непозната, появила се на това пусто място за среща. Тя можеше да е случайна туристка, колкото и невероятно да беше в този късен час. А можеше и да е агент от венецуелските служби за сигурност, така че нормалната му реакция би била просто да не й обръща внимание, като на всеки случаен минувач. Тя щеше да поеме отговорността да му подаде предварително уговорения сигнал, за да потвърди както самоличността си, така и това, че не я следят. Тогава той трябваше да й отговори. Информаторът наруши това просто правило…

Нервен ли беше? Това бе единственото логично обяснение, за да реагира така. Нали беше опитен офицер от СЕБИН, обучен професионалист… Ала явно бе забравил обучението си.

Защо е напрегнат? Имаше две обяснения. Подозираше, че са следени, и в такъв случай й даваше сигнал. Или знаеше за това предварително, но тогава изобщо не трябваше да идва. И двете неща предполагаха, че той наистина е предател и го грози затвор или екзекуция, ако го хванат.

Разбира се, ако не беше в опасност, той щеше да е неспокоен по напълно различна причина.

Ти си тук, амиго. Няма сигнал. Нервен си…

СЕБИН беше тук. Но все още искаха тя да тръгне по моста.

Той не се боеше, че ще го хванат. Страхуваше се, че няма да хванат нея. Опасяваше се от провала на акцията, в която той участваше…

После Кира прозря всичко толкова ясно, сякаш вече се беше случило.

Ел Президенте имаше власт над съдебната система. Лесно и бързо биха могли да осъдят арестуван полеви агент от ЦРУ по реални или измислени обвинения. Тиранинът щеше да я използва, за да изкопчи извинения и отстъпки от САЩ. Щеше да даде публичност на задържането и да влачи историята със седмици, дори с месеци, ако можеше. Щеше да унижи нея, Агенцията, Съединените щати. Щеше да твърди, че арестът й е доказателство за това, че САЩ искат да го свалят от поста, а може би и да го убият. И всичко това щеше да го издигне в очите на съюзниците му тук и в чужбина. Щеше да обяви всеки американец в посолството за персона нон грата и да го изхвърли от Венецуела като ответна мярка. Ала всичко това нямаше да приключи с прогонването й от страната заедно с нейните колеги… Ел Президенте щеше да я задържи и да я излага на показ като военен трофей, по-скоро за да измъчва враговете — не, Врага, — отколкото за да си спечели възхищението на съюзниците.

Така както севернокорейците задържаха американския кораб Пуебло в пристанище Уонсан, СЕБИН щяха да задържат Кира Страйкър в затвора Лос Текес.

Информаторът понечи да й помаха още веднъж, но ръката му замръзна. Явно беше разбрал грешката си.

Тя имаше шест преки до най-близкото убежище.

Кира побягна.

Преследващите екипи от СЕБИН изскочиха от мрака. Мъже с черни маски, шлемове и бронежилетки, с тежки ботуши, с пистолети в кобурите и карабини в ръце, всички те се развикаха на испански. Три екипа, с може би по шест мъже във всеки, бяха заели позиции от двете страни на моста сред дърветата, където мракът им осигуряваше почти пълно прикритие. Един екип изскочи от средата на моста, където войниците бяха залегнали в пространството между ръждивите решетки. Сигурно имаше още, които я наблюдаваха от близките сгради, а може би и от покривите…

Кира щеше да бъде заловена в същия миг, щом стъпеше на моста.

Първият екип, който се появи от моста, се опитваше да се промъкне измежду решетките. Мостът бе тесен, а екипировката им — обемиста. Щяха да им трябват поне трийсет секунди, за да стигнат до края.

Вторият екип бе от другата страна на реката, на двайсет метра. Те вече се бяха качили на моста, но екипът, който се изкачваше отдолу, щеше да им препречи пътя. Екип номер две щеше да влезе в играта след почти цяла минута.

Третият екип, от нейната страна, се намираше в дъното на насипа, точно над канала и зад дърветата, само на десет метра, но те трябваше да се покатерят през храстите, покрили скупчената пръст, за да стигнат до нея. На най-близкия войник му трябваха три секунди, за да изпълзи до върха на насипа, което беше твърде късно. Кира щеше да се намира на почти трийсет метра от него.