Марк Хеншоу - Червената клетка

Но работата по нощните улици на столицата бе съвсем друго нещо.

Това би било едно просто изчезване, или поне така би заявил шефът на бюрото й. Но Сам Ридждън беше глупак, и то не само според Кира. Ридждън позволяваше на информатора, висш офицер от СЕБИН, да избира времето и мястото за срещите. Информаторът твърдеше, че познава града по-добре от всеки американец — което сигурно бе вярно, но маловажно, — и Ридждън приемаше логиката му. Кира излезе от Фермата на ЦРУ преди по-малко от шест месеца, но дори и тя знаеше, че преотстъпването точно на тези правомощия в ръцете на някой информатор си е чиста глупост. В този бизнес глупав бе синоним на опасен и много бързо можеше да доведе до мъртъв.

„Този човек ни е давал отлична информация“, каза Ридждън. Това в най-добрия случай беше спорно. Пурите и карибският ром на офицера от СЕБИН бяха по-добри от разузнавателната информация, която доставяше. Кира се опита да вразуми Ридждън, което бе смел ход за новобранец като нея. Шефовете на бюра в ЦРУ имаха власт да изхвърлят от страната всеки младши агент и затова се държаха с тях безцеремонно. По-несериозните бяха известни с това, че го правеха по произволни причини, но Ридждън беше повече арогантен, отколкото несериозен, и това бе най-големият грях. Несериозните поне можеха да прозрат грешките си. Някои от другите старши агенти бяха заставали зад нея и Кира неведнъж бе чувала скандали зад затворената врата на Ридждън, докато седеше отвън. Но шефът на бюрото просто отхвърляше всички опасения с нетърпеливо махване с ръка. „Информаторът — заявяваше той — все още е на наша страна, все още работи за нас. Неговата лоялност ще гарантира сигурността ви“.

Кира със сигурност не бе чувала по-голяма глупост в живота си.

И ето я сега на улицата, без оръжие…

Нямаше задоволително обяснение за един глок 7 7 Марка австрийски пистолети. — Б. пр. пред СЕБИН. Предпазливостта бе единствената й защита, но грохотът на трафика по магистралата и клокоченето на бурната вода заглушаваха всякакъв подозрителен шум, а мъждивото улично осветление й пречеше да вижда добре в нощта. Всеки възможен маршрут до мястото на срещата бе кошмар за разузнаването.

Кира се прокле заради това, че бе такава страхливка и се подчини на заповедта на Ридждън.

След час пешеходният мост най-после се появи пред очите й. На пръв поглед приличаше повече на скеле, построен наполовина с метална решетка вместо под. Беше дълъг двайсет метра, широк около два, целият от тъмен метал, вероятно ръждясал през годините от небрежност и заради наводненията, преливащи през перилата и малкото място под пешеходната алея. Кира очакваше да го види увиснал на въжетата.

На двайсет метра тя най-после различи силуета на информатора насред дърветата, но не успя да забележи други подробности. Осветлението на моста беше изключено или пък просто лампите бяха изгорели и нямаше кой да ги смени. Видя огънчето от пурата да се надига към устата му, да пламва по-ярко за част от секундата, а после малката светлинка падна във водата и изчезна, когато той захвърли фаса.

Една улична лампа очертаваше края на моста, откъдето започваше тротоарът. Кира стигна до мястото, спря и застана пред светлината, за да може информаторът да види само силуета й, но не и лицето.

Тя се напрегна, когато огледа пространството пред себе си. Уличната лампа осветяваше редицата дървета пред нея, но не стигаше по-далеч. Никакво движение, никакъв звук отвъд водата и магистралата…

Нещо не беше наред. Но не можеше да си го обясни…

Информаторът я видя и се обърна. Сега тя несъмнено привлече изцяло вниманието му. Той извади друга пура и Кира най-после забеляза лицето му за част от секундата, когато щракна със запалката. Той се намръщи, докато я пъхна в джоба си. Оглеждаше силуета й в тъмното. Тя беше на правилното място и в точното време, но той очакваше да се срещне с мъж, а не с жена.