Марк Хеншоу - Червената клетка

Ден втори

Оперативен център на ЦРУ

7-и етаж, Сградата на старата главна квартира

Централа на ЦРУ

Ленгли, Вирджиния

Полунощната смяна едва започваше, а Джейкъб Дрешер вече беше уморен. Но главният дежурен офицер отказа да прояви слабост пред персонала. Той преминаваше средната възраст, беше по-стар с десетилетие от всеки друг в Оперативния център и нощните смени му ставаха все по-трудни с всяка изминала година. Твърдеше пред себе си, че истинското предимство на подчинените му идва единствено от силата на кафето да поддържа мозъците им активни посред нощ. Нощната смяна в Оперативния център на ЦРУ бе пълна с хора, пристрастени към кофеина, и те не можеха да си представят как Дрешер намираше сили да устои. Една от служебните облаги, компенсиращи държавната заплата, бе достъпът до реки от кафе, които течаха през Ленгли. Те се подхранваха от полевите агенти, изпращащи чуждестранни смески, пред които местните марки имаха вкус на помия. Но добрите мормони не пиеха кафе, а Дрешер беше мормон, син на покръстени източногермански имигранти от времето на Студената война. И спорът приключваше дотук.

Тази вечер светът беше тих. Новините, излъчвани върху огромните плазмени екрани, включваха само тривиални истории. От полевите бюра на ЦРУ идваха редки и благословено скучни по всички стандарти телеграми. Ако до края на смяната всичко останеше така спокойно, той нямаше какво да предаде на колегата си от дневната смяна, която щеше да започне след няколко часа.

Дрешер погледна часовника, което беше грешка. Истинската тайна за издържане по време на нощната смяна бе никога да не забелязваш времето. Дрешер не можеше да го докаже, но се кълнеше, че Айнщайн трябва да е работел през нощта като патентен чиновник, за да му хрумне, че времето е нещо относително. Нощ по време на криза можеше да мине бързо, но тази вечер заради липсата на дейност минутите едва се точеха. Дрешер си имаше планове за уикенда, който тази седмица се падаше в сряда и четвъртък заради ротацията на програмата за персонала в Оперативния център. Щеше да пропусне църковната служба в неделя, което нямаше да се хареса на жена му, но през деня трябваше да поспи. Винаги можеше да премине на кафе, но вече беше твърде стар, за да се откаже от неделния си сън.

— Имам нещо за вас — референтът от Бюрото за азиатски тихоокеански, латиноамерикански и африкански анализ (APLAA) 13 13 Office of Asian Pacific, Latin American and African Analysis — отдел в ЦРУ, който изследва развитието на страните от споменатите региони. — Б. пр. стана от бюрото си и си проправи път по пътечката. Не поглеждаше напред, а беше забила поглед в разпечатката в ръката й. Дрешер не си спомняше името на младата жена. Беше латиноамериканка, красиво момиче, току-що завършило някакво училище в Калифорния, но Дрешер забрави името й още щом го чу. Всъщност се беше отказал от опитите си да научи как се казват повечето му подчинени и ги наричаше с имената на бюрата им. Персоналът в Оперативния център се променяше много често, понеже младите служители изгаряха от нетърпение да получат повишение и оставаха тук само по няколко месеца.

— Или ми дай сто трупа, или изобщо не искам да чувам за това — изръмжа Дрешер. — Петдесет, ако е в Европа. И къде е горещият ми шоколад?

— Нали знаете, под тази груба външност тупти сърце от олово — отбеляза APLAA.

— Съчувствието е за слабите — отвърна Дрешер. — Ето защо аз съм шефът, а ти си моят чирак.

— Живея, за да служа — отговори анализаторката.

— Не се шегувай, APLAA.

— Нали знаете, че си имам име? — попита тя.

— Да, и то е APLAA. Какво ми носиш?

— NIACT 14 14 NIght ACTion — нощна акция. — Б. пр. телеграма от Тайпе. Един труп и много други хора, откарани в полицейски коли и линейки. Местните просто арестували шефа на бюрото на Големия брат. — APLAA пъхна разпечатката пред Дрешер. Телеграмите за нощни акции изискваха незабавно внимание, независимо от това кога бяха пристигнали. Това не беше проблем за Централата, където винаги имаше някой дежурен. Телеграмите, заминаващи обратно за полевите бюра, бяха по-неприятни. Когато някоя от тях отиваше към бюро отвъд океана, някой, обикновено най-младшият агент, трябваше да докладва до службата, независимо от неприличния час, за да се справи със запитването.

Дрешер взе разпечатката и я прочете два пъти, преди да вдигне очи.

— Защо са се нуждаели от пожарникарски екип… — Спря по средата на изречението. Никой от отговорите, които му предлагаше измореният му ум, не беше насърчаващ.