Крис Райън - Господари на войната

— Чухте ли, приятели? Вие сте опасни.

— Видях какво направиха…

Дани не успя да довърши изречението си, защото Хектор го прекъсна.

— На няколко пресечки оттук има хлебарница. Едно от момчетата в къщата на Асу ни каза, че собствениците му са били убити от войниците. Подобни неща се случват непрекъснато, нали? Отидохме да видим какво е станало. Хубаво ги бяха наредили. Бяха ги заклали и бяха взели всичко, което е било ценно. Открихме само няколко банкноти, скрити под дюшека. Вече нямаше как да ги похарчат, пък и някой друг така или иначе щеше да ги намери.

— Той лъже — каза Дани. — Видях труповете, те…

— Хайде, приятели — обърна се Таф към Хектор и Скинър, — време е да се приготвяте. Тръгваме след десет минути. Двамата с Дани ще се разберем.

— Добре — отвърна Хектор. — И без това трябва да ида да се изтропам.

Обърна се и тръгна към къщата. Скинър изгледа победоносно Дани, а после се качи обратно в колата. След като двигателят на Ланд Роувъра забръмча, Таф дръпна Дани навътре в двора и каза:

— Трябва да бъдеш предпазлив, чедо. Хектор и Скинър са добри войници, но ти не трябва да ги дразниш.

— Те не са никакви войници — сопна му се Дани. — Това, което направиха…

— Това, което са направили, е напълно нормално, чедо — отвърна Таф с тон, който не търпеше възражение. — Двамата не са дошли тук, защото си падат по арабките. Дошли са заради парите. Те са наемници, по дяволите, и аз не съм чувал за наемник, който да не се е опитал да изкара нещо допълнително, щом му се отдаде такава възможност.

— Убивайки невинни хора?

Таф поклати глава.

— Те не са убили никого, Дани. Не чу ли какво каза Хектор? Нима мислиш, че подобни зверства са рядкост в тази страна? Те се срещат на всяка крачка. Защо според теб твоите началници помагат на бунтовниците? Защото смятат, че Асу е някакъв шибан Свети Франциск от Асизи? Или защото е най-добрият от лошите? Правителствените сили правят каквото си искат. Никой не може да ги спре. Разстрелът на някакъв собственик на хлебарница и семейството му е едно от най-дребните им безчинства…

— Използвали са ножове.

— Какво?

— Хората не бяха застреляни, а заклани. И то съвсем наскоро.

— Дани! — тонът на Таф беше остър. Почти като на учител. Или като на ядосан баща. Протегна ръка и посочи към града. — Намираш се във военна зона. Би следвало да си наясно кои са приятелите ти.

Двамата се гледаха втренчено.

— Очаквах повече от теб, момче — продължи Таф. — Започваш да си изпускаш нервите. Привиждат ти се разни неща. Ако смяташ, че не издържаш повече, знаеш какво трябва да направиш.

Обърна се, стигна до колите и започна да си говори със Скинър и Ди Фрайз. Дани ги наблюдава известно време, а после се втурна към къщата. Спря пред вратата, която водеше към изгорялата й част. Пое си дълбоко въздух, опитвайки се да се успокои. Да си проясни главата. Дали Таф беше прав? Дали не беше започнал да се побърква? Беше чувал подобни истории. Може би загубата на тримата му партньори му се беше отразила по-зле, отколкото предполагаше. Беше чувал за войници от Полка, които са превъртали по време на операция. Отново се сети за хлебарницата и стомахът му се сви. Наистина ли беше видял жестоката сцена, или просто си въобразяваше? Вероятно обяснението на Хектор беше правдоподобно. В крайна сметка да задигнеш шепа банкноти и да заколиш едно цяло семейство бяха две съвсем различни неща. Познаваше войници в Херефорд, които не биха се поколебали да извършат подобна кражба. Това обаче не ги превръщаше в чудовища. При спомена за бременната жена обаче стомахът му отново се сви. Нямаше никакво съмнение, че смъртта на онези хора беше настъпила съвсем скоро. Таф беше сляп. И голям инат. Никога не би повярвал на Дани, че Скинър и Хектор са психопати. Какво би могъл да направи? Как би могъл да го убеди? Какви доказателства би могъл да му даде, за да бъде сигурен, че Таф няма да ги отхвърли?

Идеята му хрумна изведнъж. Бръкна в джоба си и извади малкото магнитно устройство, което Бъкингам му беше дал, за да го монтира на автомата на Асу. Премята го в пръстите си в продължение на няколко секунди, вдигнал поглед към стълбището, а после се обърна назад, за да се увери, че зад него няма никой.

Тръгна нагоре по стъпалата.

Когато стигна до последното стъпало, спря и се ослуша. От мръсната тоалетна се чуваше звукът от напъните на Хектор. Дани стигна до стаята с генератора. Както обикновено автоматът на Хектор беше подпрян на облегалката на фотьойла. Наведе се и приближи устройството към цевта на автомата. Магнитът залепна веднага.